Върховният повелител

А ако дневникът беше истински, защо Акарин й го беше дал? Сония погледна намръщено към тетрадката си. Той не би допуснал тя да узнае за съществуването на дневника само по прищявка. Сигурно си имаше основателна причина да й го даде.

Какво беше научила тя от дневника? Че Корин е използвал черна магия, и това му е помогнало да открие как да оформя камъка. Че друг магьосник – при това известен – е извършил същото престъпление като Върховния повелител. Може би Акарин искаше тя да си мисли, чу той също е изучил черната магия против волята си. Може би искаше да я накара да го разбере, да събуди съчувствието й.

Само че Корин не беше държал ученик като заложник, за да не се разкрие престъплението му.

Дали би го направил, ако беше изправен пред заплахата да изгуби своите сили, положение и дори живота си? Сония поклати глава. Може би Акарин просто искаше да разсее илюзиите, които тя е имала относно личността на Корин.

Мислите й бяха прекъснати от внезапната поява на лорд Макин. Учителят остави на най-предния чин голяма кутия, след което се обърна към класа.

— Днес ще ви говоря за илюзиите – каза воинът. – И за това как се използват те по време на битка. Най-важното нещо, което трябва да се запомни за илюзиите, е следното: всичко е въпрос на заблуда. Илюзиите не могат да ви наранят, но могат да ви накарат да се подложите на опасност. Ще ви демонстрирам това с един разказ.

Макин седна зад бюрото си и сложи ръце върху повърхността му. Всички шумове от влачене на обувки по пода и от въртене на учениците върху столовете утихнаха. Историите на лорд Макин винаги бяха интересни.

— Преди пет века в елийнските планини живеели двама братя, Гинд и Лонд. Те били магьосници, изкусни воини. Един ден наблизо минал керван на търговец, на име Камака. С него пътувала дъщеря му, красива млада жена. Двамата братя видели кервана и се спуснали от планинския си дом, за да си купят някои стоки. Когато зърнали дъщерята на Камака, двамата мигновено се влюбили.

Макин въздъхна и поклати тъжно глава, карайки учениците да се усмихнат.

— Между тях избухнал спор за кого да бъде девойката. След като не могли да разрешат спора си с думи, двамата започнали да се бият. Колкото и невероятно да звучи, се говори, че битката им продължила с дни. Оказало се, че силите и уменията на братята са напълно равни. Най-накрая Гинд видял, че брат му стои под стръмна скала, увенчана с огромен камък и успял да накара този камък да падне, но преди това запратил върху брат си друг, илюзорен камък.

Лонд забелязал, че брат му гледа някъде нагоре, над главата му. Той също вдигнал поглед, видял отгоре му да пада камък, но разбрал, че това е илюзия. Разбира се, нямало как да види втория камък, който бил скрит зад илюзорния.

Гинд очаквал, че брат му ще разкрие измамата. Когато осъзнал, че е погубил собствения си брат, обезумял от мъка. Керванът вече можел да продължи по пътя си, а с него си отишла и дъщерята на Камака. Така че, както виждате – приключи разказа си Макин, – въпреки че илюзиите не могат да ви наранят, те могат да ви заблудят относно своята мощ.