Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Бе изпънал сковано гръб и лявата му ръка стоеше върху дръжката на меча, докато гледаше към нея така, сякаш проверяваше издръжливостта ѝ.
– Опасявам се, че Хенри не ми остави много време, за да се подготвя подобаващо за вашия престой. Ще изпратя Едмънд да смени дюшека и да ви донесе ново спално бельо.
– Милорд – каза тя с ясното знание, че трябва да запази мълчание по въпроса, но бе твърде отблъсната, за да го стори. – Надявам се да не го приемете като обида, но домът ви е ужасен и негоден за живеене.
– Кажете ми милейди, има ли друг начин, по който да възприема това изказване?
– Не – призна тя. – Но няма да остана тук, освен ако не се направят промени.
Погледът му се изостри.
– Ще останете тук въпреки всичко.
– Напротив няма.
В очите му се четеше толкова силен гняв, че тя несъзнателно отстъпи назад. И все пак, отказа да се свие напълно от страх.
– Ще правите това, което ви се каже, лейди.
Ето това вече я ядоса. Тя знаеше къде е мястото на една лейди, но с тази титла идваха и някои права, а този мъж бързо потъпкваше всяко едно от тях.
– Аз не съм някой от хората ви, на когото можете да заповядвате, нито съм ваша жена.
– Така е, вие сте моя заложничка.
– Не, аз съм повереница на краля. Не е ли така? – Ако не го познаваше по-добре би казала, че е видяла искрици на веселие в тези ледени дълбини. – И баща ми ме увери, че кралят е казал, че всяко нещо, сторено на мен, ще бъде като сторено на него. Не е ли така, милорд?
– Така е.
– Тогава ви питам, бихте ли очаквали Негово кралско величие да спи в тази стая?
Дрейвън не знаеше кое го изненада повече. Това, че имаше смелостта да се изправи срещу него или че изложи толкова смислен аргумент. В действителност, той знаеше, че домът му не бе нищо повече от зловонна кочина. Неговият живот се въртеше около войната, не около селския живот.
Той никога не бе могъл да понася Рейвънсууд и с радост би си тръгнал оттук завинаги или би гледал как замъкът се руши пред очите му. Единственото нещо, което го задържаше тук, бе дългът му към краля. Рейвънсууд беше едно от граничните имения в кралството. Намираше се на стратегическо място между севера и юга и бе необходимо за него да отговаря човек, верен на Хенри.
Но дори и така, не можеше да очаква една дама от добро семейство да страда в дома му. Подобни неща бяха специалност на баща му.
– Добре, милейди. Ще разпоредя стюардът ми да одобрява всяко подобрение, което искате да направите.
– Това включва ли икономка?
– Ако е необходимо...
– Необходимо е.
Дрейвън кимна и положи всички усилия, за да не обръща внимание на сладкия аромат на цветя, който се носеше от русата ѝ коса. Ако паметта не го лъжеше това беше орлов нокът[8]. Бяха изминали повече години, отколкото можеше да преброи, откакто за последно бе стоял толкова близко до една лейди. Но за едно нещо бе сигурен. Нито една жена не го бе карала да желае толкова силно да докосне кадифената мекота на страните ѝ.
В лейди Емили имаше нещо, което му въздействаше по най-смущаващ начин.
Той едва се сдържаше да не се наведе към нея и да улови устните ѝ със своите. Дали щяха да са толкова сладки и нежни, колкото изглеждаха?
Трябваше да знае до къде стигат границите на безразсъдството му.
Какво имаше в тази жена, което го привличаше по такъв начин?
Но тогава разбра. Тя бе по-почтена от всички, които познаваше и можеше да съперничи по кураж на всеки мъж. А куражът бе това, което той ценеше най-много у хората.
– Ще оставя нещата във ваши ръце – тихо каза той, опитвайки се да не забелязва факта, че върха на главата ѝ бе почти под брадичката му. Лейди Емили беше висока жена и пасваше идеално на изпълненото му с копнеж, жадно тяло.
Свети Петре, трябваше да се отдалечи от нея. Веднага.
Защото всичко, за което можеше да мисли, бе леглото, което се намираше само на няколко крачки от тях. Легло, което той рядко ползваше, но в момента изпитваше отчаяно желание да се възползва от него, докато тя бе в стаята му.
Да, дори с широко отворени очи, можеше да види как лежи с нея на това легло, как съблича дрехите от тялото ѝ и вкусва изобилието от млечнобяла кожа и сладка плът.
Как се потапя дълбоко във влагата между бедрата ѝ.
Цялото му тяло пламна от желание.
– Ще изпратя Едмънд да се заеме с въпроса – каза той и се обърна, за да си тръгне, докато все още може.
Тя се протегна и докосна ръката му. Дрейвън замръзна на място при докосването ѝ. Подобна нежност му бе непозната, а малкото хора, които го бяха докосвали някога, целяха да го наранят по някакъв начин.