Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Попадопулос не каза нищо, но поне изглеждаше, че обмисля думите й. Тя засили натиска си.
— Ще вземем всички предпазни мерки, за да осигурим безопасността и съхранението на пергаментите. Единствените членове на АСН, които ще ги видят, ще бъдем аз и когото вие упълномощите. Ще имате пълен контрол върху достъпа до тях и вие ще определите какви предпазни мерки да бъдат взети. Единственото, за което ви моля, е да ми позволите да прегледам текстовете тук, в Ню Йорк, за да имам достъп до резултатите от моята изследователска работа и до апаратурата на АСН. Архивите на Братството са невероятен източник на познание – моля ви, позволете ми да го използвам. Това ще е само от полза за историята.
Нина се облегна назад. Тя си каза думичките; вече всичко зависеше от Попадопулос. Той продължи да мълчи още няколко секунди, а с всяко цъкване на стенния часовник тревогата на Нина растеше. Ако той откажеше, щяха да се върнат началната точка.
— Аз ще… обмисля вашето предложение – каза най-накрая той. Смиреният му тон подсказа на Нина, че той ще й позволи да види пергаментите; принципното съгласие на Братството да им помага го затрудняваше да й откаже. Неговото „обмисляне” беше само за параван. – Освен това трябва да разговарям с Братството в Рим.
— Моля, както ви е удобно – каза Нина. – Можете да използвате телефона ми. – Тя махна с ръка към бюрото си. – ще ви оставя сам – когато приключите, просто завъртете нулата и кажете да ме потърсят по пейджъра.
— Благодаря ви, доктор Уайлд. – Двамата се изправиха и се ръкуваха, след което Нина напусна стаята. Щом затвори вратата, тя направи с ръка жест на триумф и устата й оформи думата „да“! Чувствайки се победителка, тя се запъти към салона на АСН. Кафето не беше точно подходящото питие за отбелязване на събитието, но след изминалата нощ шампанското вече не се намираше твърде напред в списъка й с празнични питиета…
Тя замръзна. От един кабинет, надолу по коридора, излезе мъж, обърнат с гръб към нея, който се отправи към асансьорите на другия край. Той бе облечен с дънки и изтъркано черно кожено яке.
Еди Чейс.
Нина отвори уста, за да му извика, след това рязко я затвори, защото не беше сигурна какво да каже. Какво търсеше той тук, след всичката врява, която беше вдигнал заради свободната си сутрин?
Объркването й се засили, когато осъзна от чий кабинет е излязъл той. Това бе стаята на Хектор Амороз. Чейс нямаше много вземане-даване с него… защо тогава беше отишъл да го види?
Вратите на асансьора се затвориха зад гърба на Чейс – Той не даде никакви признаци, че я е видял в коридора. Внезапно я полазиха тръпки.
Дали не е напуснал? Затова ли беше отишъл при човека, който ръководеше АСН? За да си подаде оставката?
Тръпките се засилиха. Ако го беше направил заради нея, то тогава АСН нямаше да е единственото място, което напуска…
Нина тъкмо се канеше да отиде и кабинета на Амороз и да го попита какво става, когато чу името си по интеркома. Очевидно Попадопулос бързо бе взел решение.
Тя се поколеба за миг преди да се обърне и да се устреми към кабинета си. Всяко нещо с времето си. Първо да се отърве от Попадопулос, а след това ще разбере какви, по дяволите, ги е забъркал Еди. И ще се надява, че вече не е твърде късно да го спре да извърши нещо глупаво.
Не, че напоследък имаше голям успех в тази област, помисли си горчиво тя.
Когато влезе видя, че гърбавият историк е станал и я очаква.
— Доктор Уайлд – каза той някак неохотно, – относно пергаментите на „Хермократ”… Братството се съгласи да ви позволи да ги видите. Тук, в Ню Йорк.
— Благодаря ви – каза тя, макар и да не изпита очакваното удоволствие.
— Разбира се, имам някои условия, свързани със сигурността на пергаментите и тяхното съхранение – ще ви изпратя подробностите по електронната поща днес следобед. – Очите му зад златните рамки се присвиха. – И тези условия не подлежат на обсъждане, не.
— Убедена съм, че ще са приемливи – каза Нина отнесено, все още загрижена за Чейс. Попадопулос изглеждаше изненадан от бързото й съгласие – изглежда, се беше подготвил за сблъсък и бе леко разочарован, че такъв не последва.