Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Моите трима приятели слушаха така внимателно, че изглеждаха като три статуи. Предложих им да поканят за идущия ден графа на обяд, тъй като се нуждаех от време, за да се „посъветвам“ с Паралис. След като се разбрахме какво да говорим пред графа, всички отидохме да спим.
Спах само четири или пет часа, после се облякох бързо, отърчах при моя ангел и заповядах на вдовицата да донесе кафето едва когато я повикаме, тъй като се нуждаем от няколко спокойни часа, за да напишем множество писма.
Намерих моята богиня в леглото и доволна от появата ми. В продължение на десетина дни я бях виждал само тъжна, мрачна и замислена. Нейното ново задоволство, което можех да припиша на себе си, ме изпълни с ликуване. За първи път бяхме заедно като щастливи влюбени и се обсипвахме разточително с доказателства за любов, за нежност и за благодарност.
След нашите дивни любовни борби аз й дадох отчет за всичко, но любовта беше така изпълнила тази чиста и чувствителна душа, щото най-главното беше станало съвсем второстепенно за нея. Все пак тя беше съвсем смаяна от новината, че нейният прелъстител станал капуцин. Изказа много разумни разсъждения върху събитието и накрая го съжали. Когато съжаляваме, вече не мразим. Само възвишени и благородни души са способни на такова прощаване. Тя одобри напълно моето предоверяване на тримата ми приятели, че тя е под мое покровителство и ми предостави правото да направя всичко, за да я събера с нейния баща.
От време на време помисляхме за това, че моментът на нашата раздяла беше близък и тогава чувствувахме неприятен страх, който миг след това забравяхме в най-висше сладострастие.
— Защо не можем да си принадлежим за цял живот? — запита достойното за обожаване момиче. — Не познанството със Стефани ме направи нещастна, а твоята загуба ще причини това.
Най-сетне трябваше да прекъснем сладкото общуване, тъй като часовете протичаха с невероятна бързина. Напуснах я щастлива, с очи, влажни от сълзи на щастие.
На масата господин Барбаро ми каза, че посетил майката на Стефани, негова мнима роднина. Тя не била разсърдена от решението на сина си, макар че той бил единственото й дете. „Той трябваше да избира между смъртта и капуцинерското расо казала тя, и той взе най-умното решение.“
Графът и неговият син, много изненадани от решението на Стефани, желаеха само да намерят отново младата графиня, за да я отведат обратно в Ч. при семейството й. Но за да узнаят мястото на пребиваването й, графът беше решен да накара да призоват четиримата обвинени и тези, които ги посочваха, освен мен. Това ни принуди да му обясним, че тя е под мое покровителство и господин Де Брагадино се нагърби да му разясни работата.
Всички бяхме поканени на вечеря у графа, с изключение на господин Де Брагадино, който се беше извинил. Ние отидохме, и това ми попречи да посетя тази вечер моята богиня, но твърде рано на следния ден бях с нея, за да наваксам загубеното време. След като бе решено бащата да узнае още същия ден всичко, разделихме се едва към обяд.
Нямахме никаква надежда да бъдем отново сами, тъй като следобед аз трябваше да доведа брат й при нея.
Графът и неговият син се храниха с нас и когато станахме от масата, господин Де Брагадино каза.
— Нека се радваме, господин графе, вашата дъщеря е намерена!
Каква приятна изненада за бащата и сина! Господин Де Брагадино им показа обещанието за женитбата, което Стефани беше писал до графинята, и каза:
— Това, господа, е забъркало за момент главата на нашата любезна млада дама, когато е узнала, че той е напуснал Ч. без нея. Тя се е отправила сама пеша и едва пристигнала тук, случаят я събрал с младия човек, когото виждате тук. Той я убедил да го последва и я предал в ръцете на една почтена жена, от която тя оттогава не се е отделяла. Сега ще си тръгне само за да се хвърли в прегръдките ви, щом като е сигурна, че ще намери прошка и забрава за извършеното прегрешение.
— Тя може да бъде сигурна в моята прошка — каза бащата с нежно въодушевление. И обръщайки се към мен, продължи:
— О, господине, имайте добрината и не се бавете да ми доставите успокоението, от което зависи щастието на живота ми.
Аз го прегърнах сърдечно и му казах, че тя ще му бъде върната утре, но още днес ще заведа сина му при нея, за да я подготви за това сладко събиране. Господин Барбаро пожела да присъствува и младият граф ме прегърна, възхитен от това ми предложение. Закле ми се във вечно приятелство.