Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Велики фурии. Наварис ще бъде неговият боец.
Арарис се изплю настрани:
— Точно това ще направи тя.
— Казах му да ми позволи да се погрижа за това — каза Кайтай. — Но след като избяга от един затвор и измъкна Варг от друг, внезапно алеранският закон отново стана важен.
Чувствителността започна да се връща към пръстите и краката на Исана, тя пусна помощниците си и продължи да върви самостоятелно.
— Него по-скоро ще го ранят, нали, Арарис?
— Ранят ли? — поклати глава Арарис. — Двубоят е до смърт.
Исана спря и погледна Арарис.
— Той може ли да я победи?
Арарис стисна юмруци, разочарование и тревожност се излъчваха от него, подобно на жар от огнище.
— Арарис — примоли се тя тихо.
Сингуларът мълчеше и Исана знаеше защо.
Тя щеше да разбере, ако той излъже.
Кайтай заведе Исана и Арарис до палатката на командира на Първи алерански, която по традиция се намираше в зоната на капитаните.
Изглеждаше, че е издигната много набързо, някои от въжетата й бяха твърде разхлабени. Вътре нямаше нищо друго освен магическа лампа, сгъваем стол и походно легло.
— Мисля, че знам какво искате да му кажете — каза Кайтай тихо. — И мисля, че вие знаете, че той няма да ви послуша.
— Така или иначе ще говоря с него.
Кайтай се намръщи, но кимна.
— Разбирам.
После излезе.
Върна се след няколко минути с Тави и високият младеж веднага прегърна Исана.
— Слава на великите фурии, и двамата сте добре — каза Тави.
Исана също се притисна към сина си:
— И ти също.
Палатката се отвори и се появи Ерен, понесъл кутия с принадлежности на писар. Той я тръсна на земята, отвори я и извади мастилница, перо и няколко листа хартия.
Тави с усмивка пусна Исана и попита:
— Е?
— Изглеждаше, че свидетелствата на шестима разследващи не са достатъчни — каза Ерен. — Докато не показах на Налус показанията на свидетелите за нападенията срещу холтърите. Едва тогава той спря да поставя под съмнение обосноваността на обвиненията и на предизвикателството.
— Какво означава това? — тихо попита Исана.
Ерен оголи зъби във вълча усмивка.
— Това означава, че ако Арнос не приеме предизвикателството, може да каже сбогом на всичките си усилия. Ще трябва да се оттегли от командването, също както Тави беше принуден да подаде оставка, и да чака процеса — той доволно въздъхна. — Обичам симетрията.
— Какво пишеш сега? — попита Тави.
— Декларация за идентичност и намерение — отвърна Ерен, — която със задна дата ти позволява да се самоосвободиш от килията, с цел да защитаваш интересите на Империята. Това ще блокира следващата стъпка на Арнос, който може да се опита да те обяви за арестант, когото разследват, и твоето присъствие тук и предизвикателството ти ще бъдат обявени за незаконни.
— Мога ли да постъпя така?
— Докато някой не отмени това решение, но единственият, който може да го направи, е извън обхват за известно време.
— Добре.
Ерен кимна.
— Радвам се, че Арнос ни накара да освежим паметта си за съответните закони, когато започна тази каша. Дайте ми около десет минути. После ще ми трябва печат.
Строен, стар джентълмен в униформа на офицерски камериер влезе в палатката, носейки тежка кожена чанта.
— А, ето къде сте, сър — каза той. Постави торбата до краката на Тави и въздъхна облекчено. — Вашата резервна броня, сър.
Тави обърна торбата без колебание, разкривайки значително по-нов комплект броня от този, който носеше сега.
— Отлично. Свободният алерански имат доста прилично оборудване, особено предвид обстоятелствата, но този комплект е виждал и по-добри дни. Ще ми помогнеш ли, Магнус?
— Разбира се, капитане — каза камериерът. — Или сега „ваше височество“?
Тави се намръщи на мъжа.
— Не ми ли вярваш?
— Няма значение — отговори камериерът и премести поглед към другите.
— Нямам тайни от никой от тук присъстващите — каза Тави. Той погледна Исана и тя почувства лека острота, съпътстваща тези думи. Той се опита да я потуши, но тя все още присъстваше.
Исана трепна. Въпреки че беше пълна с добри намерения, за отстраняването на някои грешки беше необходимо време. Предстоеше й да живее с това.
Магнус въздъхна.