Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Не мога — каза Арарис, гласът му беше много тих. — Не мога да ти позволя това. Няма да се проваля отново.
Тави впери поглед в Арарис и отговори със същия нисък глас:
— Това е моята битка. Моята отговорност. Или смяташ да ме блъснеш под колелата на фургон, за да ме спреш?
Лицето на Арарис побеля и той отмести поглед.
Ерен внимателно духна върху хартията, след което бавно я размаха във въздуха, за да помогне на мастилото да изсъхне.
— Готово, сега ми трябва само твоят подпис и печат.
Тави кимна и се обърна към Исана.
— Кинжалът не е в мен — тихо му каза тя. — Той беше в чантата ми. Не съм го виждала, откакто бяхме пленени.
Кайтай безшумно мина покрай Исана и свали раницата от раменете си. Пъхна ръка в нея и извади кинжал, чиито острие и дръжка преливаха в нюанси на червено и синьо.
На края на дръжката беше гравиран печатът на Дом Гай, орел в полет. Кайтай го подаде на Тави.
Исана бавно издиша. После каза:
— Ти си го взел от чантата ми.
— Помислих, че ще ми потрябва — тихо каза Тави.
— Ти не ми вярваш.
Тави погледна надолу, играейки си с кинжала в ръката си.
— Тази част от живота ми и така е пълна с условности. Не бих искал те да вземат връх над теб в най-неподходящия момент.
— Ти не ми вярваш — повтори Исана.
Тя поклати глава. Въпреки че той имаше предостатъчно причини, това все пак я нарани.
Тави подписа документа и го скрепи с печата, гравиран върху дръжката на кинжала. Сгъна го и го запечата по същия начин.
— След три часа, започвайки от този момент — каза Тави. — На стените. Искам всички да видят това.
— Разбрах — каза Ерен.
Той взе запечатаното писмо и бързо се отдалечи.
— Ако не възразявате — обърна се Тави към присъстващите, — бих искал да остана сам за известно време, за да си преоблека.
Всеки промърмори нещо за довиждане и излезе. Исана се задържа на изхода и се огледа.
— Ще можеш ли да победиш?
Тави се усмихна криво.
— Никога не съм губил в битка до смърт. Никога.
— Тави.
Усмивката му помръкна, но погледът му остана твърд.
— Трябва. В името на всички нас — той отново сведе очи и продължи. — Искам да те помоля за услуга.
Исана кимна.
— Разбира се.
— Приятелят ми е ранен — каза Тави. — Макс. И много от моите хора. Какво ще кажеш ти да…
Исана склони глава.
— Веднага ще отида в лечебницата.
Тави затвори очи.
— Благодаря ти.
Той облиза устни и внезапно бариерата му се срути и емоциите му я заляха.
Те бяха толкова сходни с онези чувства, които тя усещаше в него, когато той като дете се събуждаше посред нощ от кошмар, че сърцето я заболя.
Тя се хвърли към него и го прегърна с всички сили. Той си позволи леко да се облегне на нея.
— Страхувам се — прошепна той.
— Знам — отговори тя.
— Не казвай на никого. Те не трябва да го видят.
— Знам — повтори тя.
— Обичам те, мамо.
Исана почувства това, когато той произнесе тези думи, и го прегърна още по-здраво.
— И аз те обичам, синко.
Глава 53
Маркус се спря в сянката, хвърлена от добре осветената командна палатка на сенатор Арнос, и слушаше, гледайки през полуотворения балдахин.
— Е? — Арнос взискателно погледна един от своите помощници. — Ти си моят официален съветник. Посъветвай ме.
— Много съжалявам, сенаторе — проговори малкият пухкав мъж изпод купчината дебели книги, — изглежда, че всички правни прецеденти са на страната на принцеп…
— Сципио — изръмжа Арнос, — името му е Сципио.
— На страната на Сципио — бързо се поправи човекът. — Той… технически, разбира се… има законното право да изисква удостоверяване на самоличността си и в случай на заплаха от държавна измяна или опозоряване на Империята, гражданите с ранг на лорд и по-висок имат право да предизвикат всеки гражданин на Империята.
— Знам това — изръмжа Арнос. — Как да постъпя?
Мъжът се опита да се усмихне и гласът му се превърна в писък.