Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Маркус разбра хладнокръвната й логика.
— Да се изчака до края. И да се застреля победителя.
— И проблемите са решени — каза лейди Акватайн.
— Но може да има проблеми, които не вземате предвид — каза Маркус. — И те са около шестдесет хиляди.
Нощният въздух донесе траурния вой на канимите.
Тя се намръщи и потри длани, сякаш й беше студено.
— Това е неблагоприятно. Не бих искала да загубя легионите, но изглежда, че шансовете са срещу нас.
— Вие бихте могли да ги подобрите.
Лейди Акватайн замръзна и внимателно го погледна.
— Не може да си сериозен?
— Помислете за предимствата, ако успеем — отговори Маркус. — След онова нападение на ворда над цитаделата и след тази битка вие ще се утвърдите като истински герой на Империята. Ще спечелите още повече съюзници.
— Ако приемем, че не ме убият в боевете, разбира се — каза тя. — Не. Не искам да рискувам. Ако битката приеме лош обрат, ще отнеса и двама ни по-далече.
„Но вие няма да го направите“ — помисли си Маркус. — „Познавам ви, ваша светлост. Защо да се отървете само от две препятствия, ако е толкова лесно да се отървете от три?“
Маркус се замисли за момент и когато въздушното призоваване на лейди Акватайн, което запазваше конфиденциалността на разговора им, внезапно изчезна, той едва не се блъсна в капитана.
— А, ето те и теб — каза капитанът. — Търсих те. Къде изчезна, Първо копие?
Погледът на Тави се премести към маскираната лейди Акватайн и веждите му се вдигнаха, както и ъгълчетата на устата му.
— Ах-ха.
Лейди Акватайн приклекна в реверанс и сведе поглед, а бузите й порозовяха.
Маркус хрипливо се закашля, докато отдаваше чест.
— Капитане — обърна се към лейди Акватайн. — Трябва да се върна към задълженията си.
Тя мълчаливо кимна, все още изчервена — или се преструваше, че се изчервява — целуна Маркус по бузата, направи още един реверанс на капитана и побърза да се отдалечи.
— Не знаех, че имаш жена — каза Тави и се ухили. — Готов ли сте за работа?
— Да, сър.
— Отлично. Аз… — капитанът внезапно се намръщи, вглеждайки се в отдалечаващата се лейди Акватайн.
Маркус го наблюдаваше, замислено намръщен.
— Сър?
— Мммм? — капитанът поклати глава. — Не, нищо. Просто за секунда ми се стори позната.
— Може би сте я виждали из лагера, сър.
— Сигурно е така — младият мъж сви облечените в броня рамене. — Представлението започва след час. Бих искал да се уверите, че южната стена е разчистена от боклуци и е готова.
Маркус отдаде чест:
— Ще го направя, капитане.
Капитанът отпусна юмрук върху бронираното рамо на Маркус:
— Какво бих правил без теб, центурион? Продължавай все така.
Маркус се отдалечи от стената, където две копия легионери продължаваха да я разчистват. Трябваше да се върне назад при фургоните за екипировката си. Той вече беше набелязал вероятната позиция за изстрела. Сега му трябваше само време, за да събере балистата и да отиде на позиция.
А след това, кой знае.
Може би дори ще може да си вземе почивка.
Глава 54
Като отправящ предизвикателството протоколът изискваше Тави пръв да пристигне на мястото и кокалчетата на пръстите му побеляха, докато се качваше по стълбата на южната стена.
Този път му се стори много дълъг.
Тави се изкачи до самия връх на стената и направи място за Арарис, който вървеше след него.
Структурата й беше стандартна за крепостна стена на легион, поне на външен вид. Предвид колко материал е трябвало да издигнат създателите й и колко малко време са имали за това, Тави беше сигурен, че й липсват взаимносвързаните, преплетени слоеве камък, които биха я направили практически неуязвима за всичко, освен най-мощно призоваване.
Самата стена отгоре беше плоска, с ширина около осем фута и зъбци, издигащи се по външния й край. Върховете им бяха на няколко инча над главата на Тави, а бойниците между тях стигаха до средата на корема му.
Стената представляваше поредица от прави участъци, всеки от които беше под лек ъгъл спрямо съседните, следвайки терена, върху който се издигаше.
Нямаше да е трудно да се следи вътрешния ръб, за да се избегне потенциално фатално падане на земята.
По заповед на Тави неговите хора поставиха редица от магически лампи по протежение на цялата стена, осигуряващи достатъчно светлина, за да се вижда всичко.