Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Много добре, мога ли да говоря искрено, ваше височество?
Тави се намръщи още повече.
— Разбира се.
Магнус кимна.
— Този ваш ход е най-ужасният и безотговорен идиотизъм в историята на човечеството.
Веждите на Тави се вдигнаха.
— Дори напълно игнорирайки факта, че това е най-лошият момент и място, за да се разкриете, има и други съображения. Принцепсът на Империята не е някой, който участва в дуели. Той не се излага на опасности. Той не рискува. Той означава твърде много, за да постъпва така.
— Империята отново има принцепс едва от около двадесет минути, Магнус — каза Тави. — За това знаят единствено хората зад тези стени. Дори да загубя, Империята няма да пострада, или поне не много силно.
— Тави — каза Исана и пристъпи напред. — Чуй го, моля те. Магнус е прав.
Тави я погледна, в намръщването му се появи несигурност, проявила се под формата на тънка линия между веждите на лицето му. Той бавно кимна и с жест подкани камериера да продължи.
— С цялото ми уважение към принцепс Септимус — продължи Магнус, — вашият баща направи същия избор.
Гласът му укрепна.
— Той сгреши, постъпвайки така. Той умря. И в резултат Алера вече двадесет години е потънала в заговори, предателства и конфликти. Това доведе до разруха, тъй като Върховните лордове се втурнаха към властта, обричайки Алера на трудни изпитания и страдания, отприщиха спорове и войни, довели до смъртта на хиляди, да не говорим за загубите, които ни нанесоха нашите врагове, когато усетиха вътрешното ни разцепление и се възползваха от него.
— Тави — тихо каза Исана. — Трябва да има друго решение на този проблем.
Тави прехапа долната си устна, погледът му стана отсъстващ.
— Наварис е една от най-добрите, които изобщо съм виждал — каза Арарис, заговаряйки за първи път. — Според мен, ако аз се изправя срещу нея в официален двубой, шансовете ни са равни. Ти имаш талант и подготовка, но все още се учиш. Твоите шансове не са много добри.
— Съгласен съм — каза Магнус. — Да рискуваш себе си в битка е едно. Но да рискуваш живота си в схватка, на която само глупак би заложил пари, е нещо съвсем различно.
Тави погледна всеки от тях със сериозно изражение на лицето си. После спря поглед на Кайтай.
— Ще бъда нещастна, ако те убият, чала — тя сви рамене. — Постъпи така, както сметнеш за добре.
Тави бавно кимна. После си пое дълбоко дъх и насочи пръст към стената на палатката.
— Там — каза той — има десетки хиляди изплашени, гневни каними. И още хиляди много по-уплашени и гневни бивши роби, жадуващи отмъщение. Те вярват, че имат право да видят трите ни легиона мъртви и след няколко часа ще дойдат да ни убият.
— Освен ако — продължи той — аз не им дам причина да вярват, че ние сме нещо повече от оръжия за убиване и отрепки, които заслужават да бъдат убити. Освен ако аз не им дам хората, отговорни за това клане, и не изтегля легионите, за да престанат да заплашват единственото средство на канимите да се приберат у дома.
— Но, Тави — възрази Исана, — трябва да има и някакъв друг начин…
— Докато Арнос командва, друг начин няма — убедено отвърна Тави. — Той не може да отстъпи сега и да остави канимите на мира. Той ще продължи да се сражава и е готов да погуби всички воини в легионите, ако е нужно за победата, а аз нямам намерение да позволя това да се случи.
— Тогава го арестувай — каза Исана.
— Засега още нямам основание за това — каза Тави. — А ако се опитам да го арестувам незаконно, неговите хора ще се сражават, за да го защитят. Ще свършим работата на канимите вместо тях. И после те ще убият тези, които останат. След това войната ще продължи. Още повече хора ще страдат. Още повече хора ще умрат. Юрис макто ще ни спаси от всичко това и това е единственият начин, по който мога да го лиша от законните му пълномощия, без да влизаме в съдебна зала.
— Но… — започна Магнус.
Тави се обърна към стария камериер и се намръщи.
— Всичко е просто, Магнус: канимите идват. Или ще им дам Арнос, или те ще убият всички нас, и тогава пак ще си го вземат. Дуелът е единственият начин да им дам Арнос — той погледна всеки от тях поотделно. — Някой тук знае ли друг начин? Какъвто и да е?
Никой не отговори.
Тави бавно кимна.
— Ще доведа нещата до край. Подкрепете ме или си тръгнете, ако не можете.
Той отново обходи с поглед стаята. Исана гледаше буквално като омагьосана. Тя никога досега не го беше виждала такъв. Никога не беше виждала някой да говори с такава властност и сила. Никой, откакто Септимус умря.