Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Изражението на Наварис стана отсъстващо. Очите й се мятаха във всички посоки и оценяваха ситуацията.
— Махай се — повтори Кайтай.
В същото време двадесет воини-марати опънаха лъковете си. Огънатите лъкове изскърцаха като стара плевня при лошо време.
Наварис не отстъпи:
— Ако стреляте, ще я убия, преди да умра.
— Да — отговори Кайтай търпеливо, — затова не стрелях в теб. Все още. Махай се.
— Ако се отдалеча от нея, какво ще те спре да ме убиеш?
— Твоята смърт не ми принадлежи — каза Кайтай. — Хвърлихме монета. Аз загубих.
Веждите на Наварис се вдигнаха.
— Върви си — каза Кайтай и повиши глас, явно за присъстващите марати. — Нито аз, нито някой от моите ще ти навреди или ще ти попречи да си тръгнеш.
Наварис го обмисли за секунда.
Единият й клепач потрепна няколко пъти и Исана почувства замайване от разнообразието и дезориентация от интензивността на рязко нахлулите емоции. Наварис изпитваше ужас, презрение, радост, жажда, похот и огромно удовлетворение, всичко това едновременно, и всичко се смесваше в мислите й.
Исана можеше да почувства бариерата на волята, задържаща този яростен ураган от емоции. Тази бариера трепереше като земята под краката им, но не се счупи. Безформената, безцветна маса на волята внезапно обгърна силните чувства и те изчезнаха в празнотата, която беше Наварис от Фригия.
Жената отпусна меча си, кимна с глава и започна да се отдалечава от пръстена маратски стрелци с бързи, тихи стъпки точно когато червената светлина започна да изчезва от небето.
Кайтай приближи до Исана и застана на колене до нея. Очите на маратската жена изобщо не реагираха на заминаването на Наварис. Щом тя си тръгна, Кайтай взе нож и промърмори:
— Луда кучка.
Тя освободи Исана и Арарис от връзките им и се изправи.
— По-бързо — каза тя. — Няма време.
Арарис неуверено успя да се изправи на крака, но не и Исана. Крайниците й бяха вързани зад гърба със стегнат възел и когато се опита, за свое смущение тя установи, че не може да стои на крака.
— Помогнете й — подхвърли Кайтай и Исана се озова между двама мускулести маратски ездачи, по един под всяка мишница.
Кайтай издаде нетърпелив звук и те тръгнаха през руините.
Арарис закуцука след нея, а Исана бе почти влачена от носачите си покрай най-близката лечебница, краката й се влачеха по земята, безчувствените й пръсти не усещаха нищо.
Болката и страхът на ранените я удариха като покрит с мраз кожен камшик.
Исана се опита да се изолира от тези чувства, като се съсредоточи върху окръжаващата обстановка, докато те преминаваха покрай лазарета. Червената светлина в небето почти беше изчезнала и сега на южния хоризонт се виждаше само мътна тъмночервена ивица.
— Кайтай — попита Исана, — къде сме? И как ти се озова тук?
— На руините близо до Мастингс — кратко отговори Кайтай. — Роднини на сестрата на моята майка ми спуснаха въже в тъмното. Изпратиха ме да ви намеря.
— За какво?
— Очевидно, за да се попречи на Арнос да ви използва като заложници в борбата срещу Октавиан.
— Кайтай! — възкликна Исана.
Кайтай сви рамене.
— Сега всички знаят кой е, Исана. Точно в момента моят алеранец се разкрива и предизвиква Арнос на юрис макто.
— Какво? — възкликна Арарис. Ужас се излъчваше от него в болезнен облак.
— „Юрис макто“ — сериозно обясни Кайтай. — Дуел, означава „изпитание на юмрука“. Въпреки че всъщност не е буквално юмручен бой. Все още не разбирам защо вашите хора говорят за неща, наричайки ги с имена на нещо друго. Това е безумие.
— Знам какво е юрис макто.
— Арарис — попита Исана, гласът й трепереше. — Какво е станало?
— Той е отправил предизвикателство — изплю Арарис. — Какво си мисли?
— Не разбирам — каза тя. — А не можеш ли ти да се биеш вместо него? Да го замениш в двубоя?
— Не! — почти извика Арарис. — Той е предизвикващият. Не може да сложи друг боец вместо себе си. Длъжен е да участва в двубоя лично или законът не признава резултата му за валиден.
— Тави не може да сложи друг боец на свое място? — Исана почувства студ в долната част на корема си. — Но Арнос може.
Тя затрепери.