Фурията на капитана

Наварис залитна и протегна ръка, за да се хване за централната опора на палатката и да не падне. Палатката увисна от едната страна и отворът й зейна, разкривайки зловещия здрач отвън.

Земята продължаваше да трепери и Исана чу как камъни падат и се блъскат. Някъде на заден план гърмеше остър мъжки глас, произнасяйки яростна реч.

Наварис се огледа с гневна изненада и се запъти към изхода на палатката по продължаващата да се тресе земя, погледът й се мяташе насам-натам.

Исана усети излъчващото се от Арарис чувство на раздразнение, което сигурно беше предизвикало израз на недоверие на лицето й, и едва тогава чу пронизителната свирка, разнасяща се отвън.

Свирката отстъпи мястото на онова, в което Исана разпозна бойния вик на маратите, и внезапно палатката около тях беше съборена. Исана трябваше бързо да наведе глава настрани, за да не я закачи въжето.

Палатката отлетя, Исана успя само да види как два дългокраки маратски коня с ездачи-варвари върху тях галопират, влачейки я зад себе си.

В небето гореше червена светлина, хвърляйки сенки, които изглеждаха някак неуловимо неправилни за слънчев залез, докато Исана не осъзна, че те са от грешната страна.

Червеникавата светлина на залеза се разпростираше на запад. А тази светлина идваше почти точно от юг.

Кайтай изплува от сенките зад полуразрушена каменна сграда.

Момичето-марат беше облечено по същия начин, както когато Исана я видя за последен път, и държеше в ръце същия мощен маратски лък в комплект със стрели с остри като бръсначи върхове от лъскав черен камък.

Наварис също я забеляза, спокойно се приближи до Исана отстрани и притисна меча си към гърлото на холтъра.

— Кайтай — възкликна Исана.

— Добър вечер — весело поздрави Кайтай. Тя внимателно погледна към небето на юг, след което се обърна към Наварис. — Е, и какво смяташ да правиш после?

Наварис предпазливо обърна глава настрани и се втренчи в Кайтай.

— Предполагам, че не знаеш. Аз също не знам какво се случва там — каза Кайтай. Тя поклати глава, а след това посочи с единия край на лъка към Исана. — Остави ги и двамата и се махай, Наварис от Фригия, или ще умреш.

Устата на Наварис трепна леко насмешливо.

— Да — съгласи се Кайтай, — вероятно ще можеш да спреш стрелата ми. Но ще можеш ли да спреш двадесет?

Свивайки устни, тя извика три пъти, имитирайки птица, и сенките се раздвижиха, разкривайки маратски воини в кожени брони, които се изправиха от укритията си.

Всеки от варварите държеше в ръце лък като този на Кайтай и всеки имаше стрела с назъбен каменен накрайник, поставена върху тетивата.

— Стрели с каменни върхове, Наварис — каза Кайтай с равен и лишен от злоба глас. — От всички страни. Няма как да ги видиш всички. Без метал, който би могла да почувстваш.