Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Винаги можете да се откажете от своето гражданство, сър.
Арнос му зашлеви плесница.
— Идиот, разкарай се, преди да съм заповядал да те набият с камшик.
Дребосъкът пропълзя към изхода и Маркус отстъпи назад, за да го пусне.
— Можеш да се вслушаш в съвета му — произнесе женски глас, в който Маркус веднага разпозна този, под който се криеше лейди Акватайн.
— Врани и фурии — дрезгаво изръмжа Арнос. — Откога сте тук?
— Достатъчно, за да разбера, че си загазил, Арнос.
Сенаторът издаде доста нецивилизовано ръмжене.
— Няма да се оттегля. Бих загубил всичко, за чието изграждане съм работил с години. Според моето професионално мнение е време да се намесите.
— И? — попита тя.
— И оправете нещата — процеди през зъби той.
— Изглежда, че съм сгрешила за теб, Арнос. Винаги съм знаела, че си надут егоист със заблуди за величие, но вярвах, че поне си компетентен.
Арнос мълчаливо се взря в нея за няколко секунди, след което обвинително изсъска:
— Ние имахме сделка.
— Имахме — каза лейди Акватайн. — Но ти не оправда доверието ми. Каза ми, че няма да привличаш наемници, но твоята дяволски добре окомплектована, добре въоръжена и добре платена конница изглежда е поела задължението да плячкосва и граби всяко населено място, на което попадне.
— Техните трибуни действат независимо от моите заповеди — каза Арнос.
— Ти си командир на тези легиони, скъпи! Ти си отговорен за действията им. Ето защо човек може да постигне слава и уважение след победа. Или това не го преподаваш в Колегията?
— Как смееш да ме учиш…
Гласът на лейди Акватайн остана тих, но придоби ледени нотки.
— Не ме принуждавай да използвам сила, Арнос. Когато плесна някой, той обикновено дори не може да изпълзи от бойното поле.
Арнос рязко се изправи, лицето му почервеня.
— Преди шест седмици вие бяхте готови да пролеете кръв на алеранци.
— Бях готова да правя жертви, за да постигна висока цел — парира лейди Акватайн. — Това няма нищо общо с прощаване на насилие и избиване на цели холтове. Подобни действия не носят никаква полза. Нямат цел. Това е непрофесионално. Идиотско. А аз трудно понасям идиоти.
— В такъв случай трябва да признаете, че тази дискусия не носи полза, предвид обстоятелствата. Трябва да се съсредоточим върху същественото.
— Нима?
— Може би няма за какво да се притесняваме. Наварис ще изпрати нашия млад капитан при враните и това ще реши належащите проблеми.
— Сигурен ли сте? — невъзмутимо продължи тя. — Вече взех решение по повод належащите проблеми, Арнос.
Гласът на сенатора прозвуча напрегнато.
— И какво е то?
— Всичко това са ваши проблеми — каза лейди Акватайн с безмилостен тон. — Решете ги. Ако успеете, ще съм готова да преразгледам нашите отношения. Но дотогава всеки е за себе си.
Устата на Арнос се отвори и затвори няколко пъти. Лейди Акватайн се отправи към изхода от палатката, където се сблъска с Маркус.
Тя го дари със сдържана усмивка, която веднага изчезна. После се обърна към Арнос и изсъска:
— Някой идва.
Маркус разбра това като намек и бързо пристъпи към входа на палатката.
— Сенаторе? — той протегна свитък. — Донесох списък на загиналите и ранените от Първи алерански, за да можете да го прегледате.
Простата рокля на лейди Акватайн определено беше оцветена с кръвта на ранените, на които носеше вода. С лек реверанс тя взе свитъка и го подаде на Арнос.
Арнос го разгъна и погледна.
— Благодаря ви, центурион. Свободен сте.
Маркус отдаде чест и напусна палатката. Забеляза, че лейди Акватайн тръгна редом с него.
— Лекомислено е — каза той спокойно — да се говори за такива неща открито. Някой би могъл да подслушва.
Тя сложи пръст към устните си.
— Аз включих и теб във въздушната завеса.
Маркус изсумтя.
— Дуелът ще се състои на южната стена — каза лейди Акватайн. — Мисля, че е много подходящо за балисти.
Маркус кимна.
— Кой е целта?
Тя поклати глава.
— Има причини да подкрепяме и двете страни на тази конфронтация. Ако Арнос спечели, с потенциалния ни принцепс ще е свършено. Ако спечели Октавиан, тогава аз ще се отърва от безполезен слуга, който може да ме предаде в най-неподходящия момент.