Гаснещ зрак [bg]

— Много бързо отхвърляш мъдростта на по-старите от теб, Коря.

— А ти си похабяваш живота в записване на безполезни изповеди от един самоубиец джагът, твърде изнемощял, за да може да се оправи сам с това. В случай, че не си обърнал внимание, сега сред нас има чародейство, буйни течения на магия. Трябва само да посегнеш за тях.

— А ти правила ли си го?

Тя се намръщи.

— Хаут ми казва, че моят аспект чака някъде другаде. Точно затова ме направи мхаби.

— О? И какъв е твоят, мм, аспект?

— Куралд Галайн. Мрак. Тъмнина. Магията на самата Майка Тъма.

Отпред, застанала сякаш сама и странно открояваща се на фона на всички съборетини наоколо, имаше каменна къща с островръх покрив и тумбеста ъглова кула. Ниска стена очертаваше двора и зейнала порта — входа към пътеката.

— Това е безсмислено — каза Аратан. — Тя не отстъпва на никого този дар на магията.

— Все едно. Просто ще си взема каквото ми трябва. Важно е. Хаут обясни всичко. Кръв е била пролята. Жената на Гуглата е убита от азатанай и цялото чародейство, което К’рул е отприщил, е покварено. На това трябва да се отвърне чрез прочистваща форма на чародейство, каквото Хаут нарича първично. А магията на Тъмнина е първична.

— А на Светлина?

— Същото.

— Значи Урусандер и легионът му имат право на властта, която търсят. Справедлива кауза за тази гражданска война. — След като тя не отвърна, той посочи каменната къща. — Ето я. Къща Азат.

— Няма значение дали каузата е справедлива, ако начинът на постигането ѝ е престъпление.

— Готос би се съгласил с теб — изсумтя Аратан. — Всъщност отчасти това чувство е в сърцевината на неговия аргумент срещу цивилизацията. Престъпленията на прогреса, на всяка самообслужваща се рационалност за унищожаването на нещо в името на създаването на нещо ново, уж по-добро. Казва, че ценностната система на една култура всъщност е игра на „тука има, тука няма“. Променя се в името на удобството. Камъчето е под една от черупките, което значи, че всички други са празни, и точно тук лежи лицемерието в провъзгласените от една цивилизация ценности. Дори тежестта на тези ценности — тези камъчета — се променя в зависимост от прищевките на онзи, който води играта. — След краткото мълчание, последвало думите му, се обърна към Коря и видя, че тя го гледа напрегнато. — Какво?

— Лесно е да се намерят недостатъци. Много по-трудно е да се намерят решения.

— Това е защото няма такива. Решения имам предвид. Ние сме несъвършени същества и обществото, което създаваме, неизбежно отразява тези несъвършенства, или дори ги преувеличава. Искрата на тиранията живее във всеки от нас. Поради това се въздигат тиранични деспоти, които тероризират цели нации. Склонни сме към ревност, а следствието от това е, че армии завладяват безброй земи и телата на жертвите се трупат като дърва. Лъжем, за да скрием престъпленията си, и за да подейства това, историците трябва да подминат минали жестокости. И все така върви и продължава. Накрая честността се оказва враг на всички ни. Носим цивилизацията като горда маска. Но тя все пак е маска.