Златният бряг [bg]

— Често ли идваш тук? — попитах го аз.

— Аха.

Той каза нещо на собственика на италиански и човекът отиде някъде, вероятно да се самоубие, помислих си аз, но не след дълго той се върна с бутилка кианти89 и две чаши. Патси отвори бутилката, но Франк наля. Най-накрая, след доста суетня около масата ни, всички се оттеглиха и ни оставиха на мира. Франк чукна чашата си в моята и каза:

— Salute!

— Наздраве — отвърнах аз и отпих от виното, което имаше вкус на грапа, разредена с танинова киселина. Уух!

Франк млясна с устни.

— Аа… хубаво е. Не е за всеки. Направо от другата страна.

(Трябва да го оставят там.)

Бяха влезли още няколко души и аз се огледах. Клиентелата по обяд, изглежда, беше предимно местни хора, предимно мъже и предимно възрастни, които носеха висящи като чувал костюми без вратовръзки. Дочувах около себе си смесица от английска и италианска реч.

Имаше и няколко по-млади мъже в хубави костюми и като вампир, който с един поглед разпознава себеподобните си, аз веднага ги определих като служители на Уолстрийт, някакви модни простаци, които бяха „открили“ „Джулио“, както Колумб бе открил Америка, т.е. това не съществува, докато не го намеря.

Тук-там по масите забелязах мъже, за които сметнах, че вероятно са от бранша на Франк. Още повече че той кимна на някои от тези хора и те отвърнаха на поздрава му. Въпреки интимната обстановка в заведението и факта, че вътре бе топло, само простаците от Уолстрийт и някои от възрастните мъже бяха съблекли саката си. Останалите клиенти, сигурен бях, или носеха кобури с каишка през рамото, или искаха всеки да си мисли, че носят. За Франк знаех, че не може да е въоръжен, защото скоро го бяха претърсили при регистрацията. А Лени и Вини, знаех, носеха оръжие. Аз бях невъоръжен, ако изключим тристадоларовата ми писалка „Мон Блан“ и златната ми карта на „Американ Експрес“. Обърнах се към клиента си:

— Доволен ли си от начина, по който стана работата сутринта?

Той сви рамене и отвърна:

— Както и да е, стана. Нямам оплаквания от теб.

— Чудесно. Искаш ли да обсъдим обвинението срещу теб? Защитната реч?

— Казах ти, това са глупости. Няма да се стигне до процес.

— Но може. Ферагамо е представил петима свидетели на предварителния съд. И тези свидетели са казали достатъчно, за да те въвлекат в убийството на Хуан Каранза.

— Вероятно Ферагамо им е бутнал нещо. Те може и да са видели убийството, но не са видели моето лице там.

Кимнах.

— Окей. Вярвам ти.

— Добре. Значи правилно постъпи днес.

— Не. Лъжесвидетелствах.

— Не се тревожи за това.