Гравитационна дъга [bg]

Двамата не се бяха виждали отдавна. За последен път бяха разговаряли при преместването от Пенемюнде тук, в „Мителверке“. Вайсман най-вероятно беше мъртъв вече. Дори и в Югозапада, 20 години по-рано, още преди да научи немски, Енциан бе видял това: любов към последната експлозия — излитането и извисяващия се отвъд пределите на страха крясък… Защо му е на Вайсман каквато и да е охота да надживее войната? Без съмнение винаги ще се намира нещо достатъчно великолепно, достойно за неговите копнежи. Невъзможно е той да завърши като спретнат, експедитивен и кротък човечец, подобно на стотиците негови остъклени канцеларии пръснати из мрежата на СС — разположен във времето и пространството така, че неизменно да пропуска съвсем за малко величието, да се влачи единствено в неговия вакуум, леко придърпван от неговата въздушна вълна, но накрая да бъде изоставен да лежи неподвижно сред няколко потъмнели изпаднали в дирята на славата пайети. Буржоазна драма изиграна на мелодичния фон от Вагнерова оперна партитура, духовите инструменти колебливи и присмехулни, гласовете на струнните се носят неустойчиво ту в съзвучие ту се разминават…

Напоследък тук долу, неизвестно защо Енциан се буди много често нощем. Наистина ли Той, пронизаният Иисус, дойде, за да склони глава над теб? Тяло мечта на белия педераст, стройни нозе и премрежени златисти европейски очи… успя ли да видиш маслинен на цвят кур под дрипавата бедрена препаска, поиска ли да се протегнеш и да близнеш потта от неговите груби дървени окови? Къде е той тази вечер, в коя част на нашата Зона, проклет да бъде до върха на този нервно потрепващ императорски жезъл…

Малко останаха такива острови от кадифе и пух, където да лежи и мечтае неспирно, и то не в тези мраморни коридори на властта. Енциан е изстинал: обаче не толкова заради угасването на огъня, а по-скоро като начало на простуда, и горчивина плъзва по небцето на първите любовни надежди… Това започна, когато Вайсман го доведе в Европа: откритието, че любовта между тези мъже, веднъж преминала елементарните опипвания и оргазмите, се гради на мъжествени технологии, договори, победи и поражения. И изискваше, в неговия случай, той да започне да служи на Ракетата… Освен проста стоманена ерекция, Ракетата представляваше цяла система, отвоювана от женствената тъмнина и противопоставена на ентропийния безпорядък в симпатичната, но разсеяна Майка Природа: това бе първото нещо, което Вайсман го задължи да научи, първата му стъпка към гражданството в Зоната. Беше му внушено, че проумявайки Ракетата, той наистина ще разбере своята мъжественост…