Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
62
Госпожа Вебер не позволи на Констанце да приеме поканата на Волфганг за концерта у Ауернхамерови. Тя каза:
— Хората ще решат, че имате сериозни намерения, господин Моцарт. А вие нямате, нали?
Стояха в дневната на Веберови и Констанце беше много развълнувана: защо майка й я поставя в толкова неловко положение? Така ще отблъсне Волфганг още повече от тях.
Моцарт не знаеше какво да отговори. Точно сега моментът беше съвсем неподходящ да поддържа сериозни връзки с когото и да било. В главата му зрееха толкова планове за музиката, толкова неизвестности го очакваха в бъдеще, а не беше и сигурен дали обича истински Констанце. Но не можеше да я гледа така печална, това го измъчваше. Той изрече бързо:
— Обичам Констанце, тя винаги е била мила и внимателна към мен.
— Там е работата. Според някои тя е прекалено внимателна.
— Не са прави! — Но Констанце сега му се стори още по-нещастна и той побърза да добави: — Аз я обичам. Какво лошо има в това?
— Ако всички разсъждаваха като нас, нищо лошо — рече госпожа Вебер. — Но аз не искам да стана неволна причина да ви се случат неприятности.
— Констанце не може да ми причини неприятности! — каза Волфганг и веднага замълча. Почти се бе обвързал с тези си думи, а не биваше да го прави.
— Тя е още дете. Според мен трябва да престанете да идвате у нас. Освен ако…
— Освен ако какво?
— Вие сте интелигентен човек. Знаете как се постъпва в такъв случай.
— Как можеш да говориш така, майко! — извика Констанце. — Никой не се е отнасял към мен по-добре от Волфганг, а разговаряш с него, сякаш е някакъв негодник.
— Господин Моцарт едва ли мисли така. Нали, господин Моцарт?
Волфганг не знаеше какво да отговори. Пръв път виждаше Констанце така развълнувана, а и сам бе много смутен.
Госпожа Вебер го предупреди:
— Не казвайте нищо, за което по-късно бихте съжалили.
— За онова, което се е случило между мен и Констанце, не съжалявам.
— Браво! Ето думи на достоен човек!
— Майко, той бездруго е достоен.
— Не съм казала, че не е. Но кой ще те издържа, когато умра?
— Волфганг, моля ви, не обръщайте внимание на майка ми. Ако искате да ме виждате и за в бъдеще, надявам се, че ще можете. Каквото и да говорят хората.
— Дъщеря ми забравя, че още не е пълнолетна и не може да извърши нищо без съгласието на майка си или на своя опекун.
Волфганг разбираше: още една дума и ще се обвърже безвъзвратно. Той напусна бързо дома на Веберови, без да знае дали някога ще види отново Констанце.
Концертът у Ауернхамерови донесе за Волфганг облекчение — поразсея го. Йозефа свиреше с разбиране и прецизност, както я бе учил, но като я гледаше, Волфганг си представяше презрял пъпеш, който ей сега ще се разпукне и ще го опръска с изобилната си емоционалност. След концерта той изпита облекчение, когато приятелите го наобиколиха да го поздравят и по този начин го избавиха от трептящите й телеса и упоритата й настойчивост. Принц Кобенцл изрази съжаленията си за отлагането на „Отвличане от сарая“; граф Палфи увери Волфганг, че щом Стефани гарантира поставянето на операта, това ще стане; графиня Тун каза, че госпожица Ауернхамер е свирила с разбиране и навярно ще бъде подходящо той да посвети сонатите си на нея.
Волфганг я дръпна настрана да попита защо.
Графиня Тун подчерта: баща й е помогнал на много виенчани.
— И към мен се показа щедър — призна Волфганг.
— При известни обстоятелства може да се покаже още по-щедър.
— Искате да кажете, ако проявя по-голямо внимание към Йозефа?
— Тогава издръжката ви ще бъде осигурена. При това тя е музикална.
Почувствува, че искат да го подведат, и замълча.
Графиня Тун продължи:
— Опитвам се само да ви дам практичен съвет, Волфганг, да помогна.
— А характерът ми? Нима трябва да лъжа сам себе си?
— Констанце подхожда ли за вашия характер?
— Вече не се виждаме с нея.
Графиня Тун го погледна недоверчиво.
— Не ми ли вярвате?
— Не е там въпросът. Но вие сте импулсивен, добродушен, веднага се обявявате в защита на оскърбените, особено когато те имат съдбата на някаква Пепеляшка.
— Щяхте ли да ме повярвате, ако бях посветил сонатите на Йозефа?
— Ауернхамерови тогава ще купят много екземпляри.
Волфганг изпита облекчение, но не задълго. Като обяви решението си на Йозефа и баща й, те така се зарадваха, че му стана неловко, ала не можеше да се отметне, защото господин Ауернхамер извести за това на гостите си, сякаш бе получил подарък от императора.
Олекна му, когато към него се приближи барон ван Свитен. Готфрид бе остарял съвсем малко и двамата се прегърнаха сърдечно. Ван Свитен, сега председател на дворцовата комисия по образованието и директор на дворцовата библиотека, искаше да запознае Волфганг с един свой добър приятел и познавач на музиката.