Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Имаше още нещо, до което не бе прибягнала. Пазеше силата си като последна резерва. Тя можеше да бъде използвана само веднъж, след което щяха да й бъдат нужни часове, за да се възстанови. На повечето Изповедници бяха нужни ден-два, за да се възстановят. Фактът, че Калан може да възстанови силата си за няколко часа, показваше, че е сред най-мощните Изповедници, раждали се някога. Но този път силата й едва ли щеше да я спаси. Имаше право само на един опит.
— Ейди — задъхано каза Калан. — Ако ни хванат, опитай се да задържиш едната от двете жени.
На Ейди не й беше нужно по-нататъшно обяснение. Разбра: и двете жени, които ги преследваха, бяха магьосници. Ако се наложеше Калан да използва силата си, трябваше да го направи възможно най-ефективно.
Калан се гмурна към земята и над главата й прелетя светкавица. Едно дърво наблизо се строполи с гръмовен тътен. Щом облакът сняг се разнесе, другата жена, която не беше на кон, пристъпи напред.
Край нея стоеше тъмно, люспесто същество, приличаше на получовек, полугущер. Калан чу вика си. Сякаш кокалите й искаха да изскочат от неподвижната й плът.
— Стига глупости — каза жената и се запъти напред, люспестото нещо не се отделяше от нея.
Сбърз. Сигурно е сбърз. Ричард й бе описал тези същества. Кошмарът тук със сигурност е сбърз.
Ейди се спусна към Калан, ръцете й изстреляха светкавица към другата жена, която само небрежно щракна с пръст и старицата се строполи на земята. Светкавицата й се стопи в снега, без да нарани никого.
Жената се наведе, хвана Ейди за китката и я метна настрани като пиле, с което ще се заеме по-късно. Калан се втурна напред с меч в ръка.
Нещото, наречено сбърз, се плъзна пред нея като полъх на вятъра. Тя видя черната му пелерина да се развява отзад, докато то се завърта в кръг. Чу звън на стомана.
Осъзна, че е на колене. Ръката, в която държеше меча, бе празна и я болеше парещо. Как е възможно това същество да се движи толкова бързо? Калан вдигна глава, жената се бе приближила. Ръката й се стрелна нагоре, въздухът потрепери. Нещо я блъсна в лицето.
Примигна, очите й бяха пълни с кръв. Жената отново вдигна ръка с разперени пръсти. Изведнъж ръцете й се стрелнаха във въздуха под странен ъгъл, сякаш нещо мощно я блъсна в гърба. Ейди сигурно е прибегнала до последните си запаси. Невидимият магически удар на старицата — тежък като чук — запрати жената напред. Калан сграбчи ръката й, онази отчаяно се опитваше да се измъкне.
Твърде късно. В главата на Калан всичко се забави. Магьосницата сякаш бе уловена във въздуха, Калан не я пускаше. Времето вече й принадлежеше. Цялото време на света.
Магьосницата се задъха. Оглеждаше се бясно. Затрепери. В центъра на покоя вътре в себе си, в центъра на силата и магията, Калан владееше положението. Жената нямаше шанс.
Майката Изповедник усети магията, изпълваща тялото й, проникваща във всяка фибра на съществото й. Набираща мощ.
В това лишено от време място в съзнанието си Калан освободи силата.
Нощта се разцепи от гръмотевица без гръм.
Мощният взрив се блъсна във въздуха, чак звездите в небето като че потрепериха, сякаш божествен юмрук бе ударил грамадна безмълвна камбана в нощното небе.
От удара дърветата завибрираха. Вдигна се облак сняг и се завихри в кръг.
Магическият взрив повдигна сбърза от земята.
Жената вдигна глава, очите й бяха станали огромни, мускулите й се отпуснаха.
— Господарке — прошепна тя. — Заповядайте ми какво да направя.
През дърветата към тях се спускаха мъже. Сбързът се опитваше да се изправи на крака.
— Защитавай ме!
Магьосницата скочи и завъртя ръка пред себе си. Нощта се възпламени.
През дърветата се стрелна светкавица, която озари всичко като дъга. Докоснати от нея, дънерите се взривиха. Във въздуха се посипа дъжд от клони и дървени отломки, вдигна се пушек. Пред бушуващата магическа сила и хора, и дървета бяха еднакво безпомощни. Мъжете имаха време само колкото да изкрещят, но крясъците им заглъхваха в пъкления хаос.
Сбързът се спусна към Калан. Във въздуха се пръснаха люспи, сякаш огромен камък се бе стоварил върху птица и перата й се бяха разпилели в нощта.
Всичко пламна. Въздухът се превърна в гъста маса от огън, плът и кокали.
Калан избърса кръвта, изпълваща очите й, за да може да вижда, и заотстъпва назад в снега. Трябва да изчезва. Трябва да намери Ейди.
Блъсна се в нещо. Помисли, че сигурно е дърво. Една ръка се вкопчи в косата й. Понечи да призове силата си, но осъзна твърде късно, че я е изразходвала цялата.