Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Елейн стисна юмрук зад гърба си. И видя как Нинив послушно измъкна пръстена си и го прибра в кесийката на колана си. Нинив, която виеше всеки път, когато Мерилил, Аделиз или някоя друга забравеше, че е пълна Сестра!
— Довери ми се, Елейн — каза Нинив.
Което Елейн щеше да направи много по-лесно, стига да имаше поне някаква представа какво е намислила Нинив. Въпреки това й се довери. Почти.
— Малка жертва — измърмори тя. Айез Седай наистина можеха да минат и без пръстените си, когато се наложеше, както и тя самата, докато се правеше на Сестра, но сега си го носеше по право. Изпита почти физическа болка, докато сваляше масивното злато от пръста си.
— Поговори с приятелката си, чедо — каза нетърпеливо госпожа Анан на Нинив. — Реане Корли няма да търпи това нейно намусено цупене, а ако ще ми губите цялата сутрин за едното нищо… Хайде, хайде. Имате късмет, че лорд Мат ми харесва.
Елейн успя да съхрани хладното си спокойствие едва на косъмче. Намусено цупене? Намусено цупене? При първа възможност щеше да срита Нинив там, където най-много ще я заболи!
ГЛАВА 23
До тъкачницата
Нинив наистина искаше да поговори с Елейн по-далече от ушите на ханджийката, но в момента нямаше такава възможност. Жената ги подкара извън стаята досущ като някой тъмничар затворници, бързо и с каменна твърдост, която не се разколеба дори когато се поспря и хвърли тревожен поглед към вратата на Мат. В дъното на хана друго каменно стълбище без перила ги отведе право в сгорещените кухни, изпълнени с миризмата на печен хляб, където най-дебелата жена, която Нинив беше виждала, държеше една голяма лъжица като скиптър и с нея нареждаше на три други да измъкват с дървените лопати препечени кафяви самуни от фурните и на тяхно място да пъхат бели тестени рула. Голям котел с бяла каша, каквато се ядеше по тия краища на закуска, тихо къкреше върху една от покритите с бели плочки печки.
— Енид — обърна се госпожа Анан към дебеланата. — Аз ще изляза за малко. Трябва да заведа тия две деца да се погрижат за тях.
Енид отри брашнените си ръце в една голяма бяла кърпа и огледа Нинив и Елейн неодобрително. Всичко по тая жена беше кръгло — потното й лице с маслинен цвят, тъмните й очи, всичко. Сякаш беше направена от много големи топки, напъхани в рокля. Брачният нож, който носеше над снежнобялата си престилка, проблясваше с цяла дузина камъчета.
— Това ли са двете кречетала, за които бърбореше Кайра, госпожо? Много са префърцунени за вкуса на младия лорд, мен ако питате. Той си пада по по-шавливите. — Ако се съдеше по тона й, това като че ли я развесели.
Ханджийката поклати глава с досада.
— Казах му на това момиче да си държи езика зад зъбите. Не искам такива клюки да засягат „Скитащата жена“. Кажи и го това на Кайра от мене, Енид, и ако трябва, използвай тоя черпак да й вкараш малко ум в главата. — После изгледа Нинив и Елейн с такова пренебрежение, че Нинив едва не ахна. — Според теб ще се намери ли някоя толкова малоумна, че да повярва, че тия двете са Айез Седай? Да похарчат всичките си пари за рокли, само за да впечатлят човека, а сега от глад ще умрат, ако не им се помогне. Айез Седай! — Без да изчака отговора на Енид, тя стисна ухото на Нинив с дясната си ръка и това на Елейн с лявата, и на три бързи крачки ги изведе в задния двор при конюшнята.
Това трая само докато Нинив се съвземе. После тя се дръпна да се освободи или поне се опита, защото точно в този момент жената я пусна и тя залитна няколко крачки, обърна се и я изгледа възмутено. Не се беше пазарила да я влачат така. Елейн вирна брадичка и сините й очи станаха толкова студени, че Нинив нямаше да се изненада, ако скреж покриеше русите й къдрици.
Госпожа Анан сякаш не забеляза всичко това. Или може би просто не я интересуваше.
— Надявам се, че след всичко това никой тук повече няма да повярва на Кайра — каза им тя спокойно. Спокойна беше, но ни най-малко дружелюбна или омекнала; двете й бяха развалили деня. — Сега вървете след мен и гледайте да не ми се изгубите. Иначе по-добре изобщо да не виждам личицата ви около хана си, че ще пратя някоя до палата да каже и на Мерилил, и на Теслин. Тия двете са от истинските Сестри и сигурно на парчета ще ви разкъсат, докато ви поделят.
Елейн отмести погледа си от ханджийката към Нинив. Не беше сърдит поглед, нито намръщен, но все пак доста многозначителен и Нинив се зачуди дали ще успее да изтърпи всичко това.
— Няма да ви изгубим, госпожо Анан — каза тя колкото можа по-кротко. Реши, че е успяла до голяма степен, като се знаеше колко чуждо й беше това качество — кротостта. — Благодаря ви, че ни помагате. — И се усмихна на ханджийката, като се постара да отбегне погледа на Елейн, който взе да става повече от многозначителен. Но погледи или не, трябваше да убеди някак жената, че си заслужават грижите й. — Искрено сме ви благодарни, госпожо Анан.