Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Майко Изповедник, съжалявам, но моята Кралица ми…
Калан удари с длан по масата.
— Достатъчно!
Щом тя се изправи, той млъкна. Тялото й се наведе напред към Харолд.
— Като Майка Изповедник ти заповядвам незабавно да се подчиниш на заповедите ми. Тази среща приключи. Казахме си, каквото имаше да си казваме.
В стаята се усети напрежението на ставащото. Всички стояха в очакване да видят какво ще се случи.
Харолд се обади с глас, който й напомни за баща й:
— Разбирам, че за теб може би няма смисъл, Майко Изповедник, но аз трябва да избера дълга към народа си пред дълга към теб. Сирила ми е сестра. Крал Уиборн винаги ми е казвал да поддържам армията в отлично състояние. Един войн трябва да се подчинява на своята Кралица. Тя заповяда на войниците от моята армия да се завърнат в родината си, за да я защитават. Аз съм човек на честта и ще изпълня онова, което ми е заповядано от моята Кралица.
— Ти си един надут глупак. Как се осмеляваш да ми говориш за честта си? Та ти рискуваш живота на невинни хора само за да запазиш чувството си за самоизмамна чест. Ти нямаш чест, Харолд.
Калан се отпусна на стола си. Плъзна поглед покрай него и спря очи в огнището.
— Дадох ти заповедите си. Отказваш ли да ми се подчиниш?
— Принуден съм да откажа, Майко Изповедник. Нека само ти кажа, че не го правя от лошо чувство.
— Харолд — каза тя равно, без да го поглежда, — това е измяна.
— Давам си сметка, че може да ви се стори така, Майко Изповедник.
— О, можеш да бъдеш сигурен, че е така. Измяна спрямо народа ти, спрямо Средната земя, спрямо Д’Харанския съюз срещу Императорския орден и спрямо Майката Изповедник. Как мислиш трябва да постъпя в такъв случай?
— Предполагам, че ако наистина мислите всичко това, би трябвало да ме осъдите на смърт, Майко Изповедник.
Тя го погледна.
— Щом проявяваш достатъчно разум, за да го разбереш, тогава какво удовлетворение ти носи придържането към заповедите на една луда? Така само ще предизвикаш смъртта си и пак няма да изпълниш заповедите на своята Кралица. Подобно поведение само ще лиши народа ти от твоята помощ, а нали именно Галеа твърдиш, че поставяш над всичко друго? Защо просто не се вслушаш в разума и не ни помогнеш да помогнем на народа ти? Отказът ти само показва, че освен чест ти липсва и разум.
Тя го погледна, едва потискайки гнева си. Кокалчетата на пръстите й бяха побелели.
— Нека си кажа думата, Майко Изповедник. Да застана зад чувството си за чест, дори това да ми струва живота, това ще означава да защитя честта на семейството си, на сестра си, моята Кралица, на родината си. На родината, създадена от моя баща, Крал Уиборн, и моята майка, Кралица Бернадин. Когато бях малък, баща ми, моят Крал, бе отнет от майка ми, от семейството ми, от родната Галеа, Изповедниците, бе повален от Изповедническата сила заради егоистичните желания за съпруг на твоята майка, заради егоистичните й желания да се сдобие със силен и здрав мъж, от когото да има дете — теб. Сега ти, Майката Изповедник, дъщеря, родена след открадването на моя им баща от семейството му, искаш да ме отделиш от страната ми. Да откъснеш и нея от нашата родина. Да ме отклониш от дълга ми да служа на своята Кралица, на своята страна и най—вече на своя народ! Последният дълг, с който ме натовари баща ми, преди майка ти да ни го отнеме и да го унищожи без никаква причина, освен собственото си желание да го притежава, бе, че винаги трябва да бъда верен на дълга към сестра си и родината си. Смятам да изпълня последната повеля на баща си, дори ти да смяташ, че тя е равносилна на лудост.
Калан го погледна в леден ужас.
— Съжалявам, че приемаш нещата така, Харолд.
Лицето му бе станало по—мрачно и като че ли бе остаряло.
— Знам, че не си отговорна за случилото се преди твоето раждане и винаги ще обичам онази част от теб, в която живее баща ни, но в същото време трябва да те приема като цяло. Трябва да бъда искрен със себе си, с чувствата си.
— Чувствата ти — повтори като ехо тя.
— Да, Майко Изповедник. Това чувствам аз и смятам да се доверя на него.
Калан преглътна болезнената буца в гърлото си. Пръстите й, отпуснати върху плота на масата, потръпнаха.
— Вяра и чувства. Харолд, ти си не по—малко луд от сестра си.
Тя стана рязко и скръсти ръце на гърдите си. Погледна за последен път природения си брат — човек, когото смяташе, че познава — и произнесе присъдата си:
— Считано от утре заран, Д’Харанската империя и Галеа са във война. След изгрев слънце, ако аз или някой от хората ми те срещне, ще бъдеш екзекутиран за държавна измяна. Няма да допусна онези смелчаци навън да умрат като изменници. Императорският орден по всяка вероятност ще се насочи на север към долината Калисидрин. Ще останете сами. Войниците на Ордена ще ви избият до крак, също както направиха в Ебинисия. Джаганг ще подари Сирила на своите войници за курва. И всичко това ще се дължи на теб, Харолд, защото отказа да използваш способността си да мислиш и вместо това следваш чувствата си и вяра в нещо несъществуващо.