Пробуждането на демона

Пони изтича при Авелин и отчаяно се огледа наоколо — гоблините пълзяха като мравки по стените, стотици пъплещи твари, които заливаха малобройните защитници на селото като смъртоносна черна вълна.

— И на изток се бият! — изкрещя някакъв мъж и се втурна към момичето и монаха. — Е, къде ви е планът сега? — попита той, ала сарказмът не можеше да скрие безнадеждността в гласа му.

Пони изтича заедно с него при източната стена, а Авелин ги прикриваше — следващият магически взрив събори цяла дузина гоблини от покрива, който младата жена току-що бе освободила.

В същото време по източната стена, недалеч от портата и току пред лицето на Пони, се покатери едно джудже.

— Е, къде ви е планът сега? — повтори мъжът, давайки глас на отчаянието, изписано по лицата наоколо.

Джуджето се изправи над стената, после изведнъж се олюля и като се преметна през глава, тупна в краката им и остана да лежи там напълно неподвижно.

От гърба му стърчеше дълга стрела с пера, които младата жена беше виждала и преди.

— Ето го нашият план! — уверено заяви тя.

Миг по-късно откъм изток долетя гръмовният тътен на стотици конски копита, а заедно с него се разнесоха и обречените писъци на гоблините, имали нещастието да се озоват на пътя на препускащите коне.

— Авелин! — изкрещя Пони.

— Ам’че да! — провикна се в отговор монахът, отприщвайки още една магическа мълния, този път — в краката на групата гоблини, насочили се към него.

Последва мощен взрив и гнусните създания бяха запратени на метър във въздуха.

Пони грабна вилата от ръцете на застаналия наблизо мъж и се втурна към източната порта.

От другата й страна двама гоблини с изумление гледаха как портата сама се отваря пред тях. Без да губи нито миг, Пони заби острата вила в гърлото на единия, а другият не бе направил и крачка, когато една стрела го улучи право между очите и го повали на земята.

Пони вдигна поглед и видя Елбраян между клоните на едно дърво в северния край на долината. Под него Брадуордън тичаше напред-назад и газеше всички изпречили се на пътя му гоблини и паури, други пък налагаше с тежката си сопа. Точно в този момент удари едно джудже по главата и когато то се свлече в безсъзнание, го мушна в голямата си торба.

Пони нямаше време да се чуди на странната му постъпка, тъй като грохотът все повече се засилваше — воденото от Симфония стадо бързо приближаваше. Онези от гоблините и джуджетата, които не се разбягаха, бяха премазани под копитата на дивите коне.

— Авелин! — изкрещя Пони и монахът, обвит от същия светлосин светлик, с който преди това бе защитил портата, изскочи сред гоблините навън, докато младата жена удържаше селяните зад стената.

Повечето от скверните създания бяха прекалено слисани и твърде уплашени, за да направят каквото и да било, някои обаче се нахвърлиха отгоре му.