Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Какво мислиш? — попита Брадуордън и се приближи до приятеля си.
— Трябва да ги изведем оттам.
— Няма да е лесна задача. Иначе Авелин и Пони отдавна да са го сторили.
Кентавърът внезапно млъкна, виждайки болката, изписала се по лицето на младия мъж. Прекрасно разбираше какво изпитва пазителят в този момент, когато споменът за собствената му загуба преди всички онези години се смесваше с чувството на безпомощност пред лицето на същата опасност, надвиснала сега над друго селце. През последните два дни, откакто Елбраян се бе завърнал, измъквайки се от пълната с преследвачи гора около Края на света, Брадуордън не го изпускаше от поглед, ала никога досега не го бе виждал толкова мрачен.
— Ще измъкнем поне Пони и Авелин, бъди сигурен — увери го кентавърът. — И част от останалите. Повечето обаче няма да искат да тръгнат и ти го знаеш. Ще останат, чак докат’ не видят врага да се задава и не разберат каква опасност ги грози. Ала тогаз вече ще е прекалено късно.
— Дали? — попита Елбраян и Брадуордън го изгледа озадачено.
Дори ако пазителят, тримата трапери, бегълците от Края на света и всички жители на Дъндалис му се притечаха на помощ, Тревясал лъг пак щеше да бъде сравнен със земята за по-малко от час. Елбраян несъмнено го знаеше, ала като гледаше твърдата решимост, изписала се по лицето му, Брадуордън се питаше дали пък приятелят му не бе измислил някакъв план.
— Ето там — посочи младият мъж към две високи планини, издигащи се на изток от селото и побелели от сняг, под който прозираха дърветата, покриващи стръмните им склонове. — Долината между тях е пълна със скали и борови горички. Прекрасно прикритие, ако успеем да се доберем дотам достатъчно бързо.
При тези думи той потупа силния врат на Симфония, убеден, че вярното животно не само разбира всичко, но и ще бъде от първостепенно значение за успеха на плана му.
— Ще избереш толкова нисък терен за бягство? — попита Брадуордън невярващо.
— Прекалено много дървета — обясни пазителят, все по-уверен, че е намерил може би единствения изход от тежкото положение. — Трудно ще им бъде да улучат когото и да било от високото.
— Та те ще се спуснат отгоре ни като ято освирепели ястреби! — възпротиви се кентавърът.
Елбраян обаче го изгледа с лукава усмивка, докато си представяше стръмните склонове, покрити с дебел, девствен сняг и си мислеше за Авелин и свойствата на някои от магическите му камъни, както и за несъмнените способности на Полсън, Крик и Катерицата.
— Така ли смяташ? — спокойно попита той и в гласа му имаше толкова хладнокръвна увереност, че Брадуордън сметна за ненужно да задава повече въпроси.
— Как успя да се промъкнеш тук? — ахна Пони, щом видя младия мъж да влиза в гостилницата на Тревясал лъг, и с все сила го прегърна. — Вече знаем, че около селото е пълно с гоблини.
— Дори повече, отколкото предполагате — потвърди Елбраян, отвръщайки на прегръдката й.
Чувстваше се толкова добре, докато я държеше в обятията си, изпълваха го такава топлина и усещане за покой, че изведнъж го обзе неудържимо желание двамата да се махнат от това място, да отидат нейде много далеч и да заживеят мирно и щастливо.
Разбира се, прекрасно знаеше, че не може да го стори, че никога не би изоставил дълга си, съдбата, която му беше отредена и която Туел’алфарите му бяха показали. Защото колкото и силно да бе желанието да избяга с Пони, двойно по-голяма бе силата на спомена за трагедията, сполетяла собствения му дом едва преди няколко години.
Миг по-късно към тях се присъедини и Авелин, някак попритихнал в сравнение с обичайното си шумно държание.
— Не щат да си тръгват — оплака се той на Елбраян. — Не поискаха да се вслушат в думите ни, а дори сега, когато и сами виждат прииждащия мрак, мнозина заявяват, че ще останат и ще се бият.
— Всеки, който остане тук и се опита да спре нашествениците, е обречен — заяви пазителят на висок глас, достатъчно силно, за да бъде чут от неколцината селяни, застанали наблизо.
При тези думи двама едри мъже, седнали близо до вратата, се надигнаха, изритвайки настрани една маса. Измериха го със заплашителни погледи от глава до пети, ала не казаха нищо и бавно се отдалечиха към другия край на стаята.