Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Сивия камък! — изкрещя Джил и посочи първо хематита, а след това и лошо изгорения мъж в краката си.
Монахът изтича при нея и веднага облекчи страданията на ранения, ала лицето му беше мрачно — започваше да осъзнава, че е безсилен да се справи с вражеската канонада.
А всичко едва сега започваше.
Пони остави изгорения мъж в грижовните ръце на Авелин и се втурна между обезумелите от ужас селяни, като им се караше, задето не се бяха вслушали в съветите й и им напомняше, че много скоро може да им се отвори път за бягство.
Никак не се изненада, когато установи, че сега, под свирепия вражески обстрел, хората са далеч по-склонни да се вслушат в думите й. И все пак, въпреки огнените доказателства, немалка част от гордите и упорити жители на Тревясал лъг отказваха да признаят, че става въпрос за нещо повече от обикновено гоблиново нашествие.
— Ще ги отблъснем! — спореше един мъж. — Ще ги наврем в такава миша дупка, че никога няма да успеят да се измъкнат от нея!
Пони поклати глава, опитвайки се да му отвори очите, ала той имаше прекалено силна подкрепа от петимата си другари, които заедно с него стояха до стената.
— Най-обикновени гоблини! — настоя мъжът и се изплю презрително.
Одобрително мърморене последва думите му, то обаче секна миг по-късно и Пони изненадано проследи погледите на петимата мъже към неголямата полянка, която делеше селото от първите дървета на гората.
Двама огромни, петметрови великани, всеки от които тежеше колкото десет здрави мъже, крачеха напред-назад в сянката на дърветата, нетърпеливи да се хвърлят в атака.
— Доста големички гоблини, а? — саркастично подхвърли младата жена и огледа оръжията на малката групичка — вили и лопати, както и един-единствен ръждясал меч.
Тя самата беше дала меча си на вдовицата, която избяга с Елбраян предната вечер, и сега носеше единствено тънка тояга и малка брадва — жалки играчки, когато ги сравнеше с грамадните създания отвън.
— Източната стена — напомни тя за последен път и остави шестимата мъже, за да потърси Авелин.
Намери го недалеч от същата тази източна стена и позабави крачка, когато между гредите на една от портите видя да проблясва малко, синкаво пламъче.
— Досега не знаех, че серпентинът е в състояние да осигурява трайна защита от огъня — отвърна монахът, виждайки любопитството, изписано по лицето й. — Нито пък знам колко дълго ще успея да я поддържам. В едно обаче можеш да бъдеш сигурна — няма огън, който да успее да подпали тази порта.
Младата жена сложи ръка на рамото му — наистина се радваше, че имаха брат Авелин на своя страна.
Миг по-късно откъм северната стена долетя пронизителен вик — врагът беше подновил атаката си.
Елбраян едва смогваше да не изостава от кентавъра. Беше отпратил Симфония и жребецът бе потънал в гората така, както изчезва сянката, щом слънцето се скрие зад тъмен облак.
— Не мога по-бавно! — извика Брадуордън и изпръхтя, когато усети младия мъж да се вкопчва в опашката му.
Така, двамата с полутичащия, полувлачен от препускащия кентавър Елбраян, най-сетне пристигнаха в лагера, където Полсън, Крик и Катерицата вече ги очакваха.
— Започнаха да навлизат в долината — съобщи Полсън. — Най-вече гоблини — в дълги, ала доста рехави редици.
— А по хълмовете има джуджета — обади се Крик.
— Капаните заложени ли са? — попита Елбраян и тримата ловци кимнаха утвърдително.
Младият мъж затвори очи и насочи мислите си към Симфония. Миг по-късно вече бе получил отговора на вярното животно.
— Внимавайте къде се целите — напомни той. — Трябва да изтъним редиците им възможно най-много, да убием колкото се може повече великани, както и онези чудовища, които са на път да се измъкнат.
И като хвърли поглед на изток, добави:
— Симфония ще се погрижи за останалото.
С тези думи петимата се разделиха — Полсън, Крик и Катерицата безшумно се запромъкваха към подножието на северния хълм, а Елбраян и Брадуордън — към южния.
Пъргавата Пони с лекота се покатери на покрива и запълзя, плътно долепена до гредите, за да избегне прелитащите над главата й копия. Напълно неудържими, вражеските орди бързо прииждаха към северната порта и когато надникна над ръба на покрива, младата жена видя, че само край три от петте стени все още има защитници, а и те трескаво се изтегляха.
Двамата великани на няколко пъти стовариха пестниците си върху стената, после просто я прескочиха.