Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Ортанс заминаваше в Хърватия след края на стажа при Жан-Пол Готие и Зое щеше да остане съвсем сама. Тя се замисли.
- Искаш ли да отидем в Довил при Ирис? Можем да я помолим да ни даде ключовете за къщата, защото тя остава в Париж.
Зое се нацупи.
- Довил не ми харесва. Само богаташи, които се дуят...
- Какъв език!
- Ама така си е, мамо! Там има единствено паркинги, луксозни бутици и тъпкани с мангизи хора!
Дю Геклен подтичваше до тях, захапал здраво пръчката, и чакаше Зое да прояви желание да поиграят.
- Александър ми изпрати мейл. Заминава за Ирландия, ще се учи да язди пони. Имало свободни места. Ще ми е приятно да...
- Чудесна идея! Отговори му, че ще отидеш и ти. Питай колко струва, не искам Филип да плаща за теб...
Зое поигра с Дю Геклен. Тя хвърляше пръчката унило като автомат и човъркаше пръстта с върха на обувката си.
- Какво има? Да не те засегнах нещо?
Зое продължаваше да гледа в краката си и измърмори:
- Защо ти не се обадиш на Филип? Зная, че си била в Лондон и си се виждала с него...
Жозефин я хвана за раменете:
- Смяташ, че те лъжа, така ли?
- Да - отвърна Зое, без да вдига очи.
- Добре, ще ти разкажа подробно и точно какво се случи, искаш ли?
- Не обичам да ме лъжеш...
- Може и така да е, но не се казва всичко на децата. Аз съм ти майка, не съм ти приятелка...
Зое сви рамене.
- Не, не, това е важно - настоя Жозефин. - И ти самата не ми споделяш какво правиш с Гаетан. А и не те питам. Имам ти доверие...
- Добре де... - рече Зое нервно.
- Наистина се видях с Филип в Лондон. Вечеряхме заедно, говорихме надълго и нашироко и...
- Само това ли? - осведоми се Зое, закачливо усмихната.
- Не е твоя работа - избърбори Жозефин.
- Защото, ако решите да се жените, нямам нищо против! Исках да ти го кажа. Доста размишлявах и смятам, че те разбирам. - И със сериозен вид додаде: - Откакто съм с Гаетан, започнах да разбирам много неща...
Жозефин се усмихна:
- Значи ще разбереш, че положението е сложно, че Филип е женен за Ирис и че не бива да забравяме този факт... - тя щракна с пръсти.
- Само дето Ирис го забравя - заяви Зое.
- Добре, това си е нейна работа. Та да се върнем на разговора за ваканцията, най-добре ще е да уговорите подробностите с Александър, а за мен да оставиш финансовата част. Ще платя курса за яздене на пони, ще те кача във влака за Лондон...
- И няма да говориш с Филип? Да не сте скарани?
- Не. Но предпочитам да не говоря с него точно сега. Нали твърдиш, че си голяма, че вече не си бебе, сега е моментът да го докажеш.
- Добре - съгласи се Зое.
Жозефин протегна ръка, за да скрепят уговорката. Зое се поколеба за миг дали да подаде ръка и Жозефин се учуди.
- Не искаш ли да си стиснем ръцете?
- Не че... - отвърна Зое смутена.
- Зое! Какво ти става? Кажи ми. Можеш да ми кажеш всичко...
Девойката извърна глава мълчаливо. Жозефин си представи
най-страшното: белязала се е ритуално, правила е опит да си пререже вените, искала е да забрави за ужасяващата смърт на баща си, изяден от крокодила.
- Зое! Покажи ми ръцете си!
- Не искам. Няма нищо за гледане.
Жозефин насила извади ръцете й от джобовете на дънките и ги огледа. Разсмя се, въздъхна облекчено. В основата на левия палец на Зое Гаетан беше написал с черен химикал с главни букви: „Гаетан обича Зое и няма да я забрави никога.“
- Колко сладко! Защо го криеш?
- Защото не засяга никого...
- Напротив, трябва да го показваш... бързо ще се изтрие.
- Няма. Решила съм да не се мия на нито едно от местата, където ми го написа.
- А, написал го е и другаде?
- Ми... да.
Тя показа свивката на лявата си ръка, десния си глезен и ниско на корема.
- Големи сладури сте вие двамата! - засмя се Жозефин.
- Престани, мамо. Суперсериозно е! Когато говоря за него, в главата ми звучи песен.
- Познато ми е, скъпа моя. Няма нищо по-хубаво от любовта, сякаш танцуваш валс, омайващо е...
Тя съжали веднага за думите си. Отново видя как Филип я прегърна в хотелската стая, как я завъртя, отново и отново, и отново, танцувате божествено, госпожице, при родителите си ли живеете? Слага я на леглото, отпуска се върху нея, целува я бавно по шията, стига до устните, вкусва ги, бавно, бавно... Божествено се целувате, госпожице. Почувства силна, разкъсваща болка. Искаше да потъне в него, да се удави, да издъхне, отново да се роди, да си тръгне изпълнена с него, да чувства мириса му по ръцете си, силата му в утробата си, той е тук, тук е, ще го докосвам с пръсти... Тя потисна риданието и се наведе към Дю Геклен, за да не забележи Зое напиращите сълзи.