Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

Разчупи хлебче и го намаза с масло. На кръста си имаше полепнали три тлъсти паласки и полагаше усилия да притури нова.

-    Може ли да те попитам нещо, Раул?

Краставата жаба се захили самодоволно:

-    Давай, друже, смело!

-    Бил ли си влюбен досега, истински влюбен?

-    Веднъж - отговори Краставата жаба и обърса пръсти в бялата покривка.

Тъжна сянка замъгли погледа му и десният му клепач затрепка нервно. За Филип проблесна лъч на надежда. Този гаден човек има сърце, този грозник е страдал.

-    Изпитвал ли си любовна мъка?

-    Също веднъж. Мислех, че ще умра, толкова кофти ми беше. Направо не можех да се позная.

-    И колко продължи това изпитание?

-    Цяла вечност! Отслабнах шест кила! Представи си... Поне три месеца. После приятели ме заведоха една вечер в по-специален клуб, сещаш се, и прекарах четири мацки една след друга, четири страхотни пачаври, които ми духаха и ме чукаха, и хайде край, всичко свърши, изчезна, изтече! Но тези три месеца, братче, така си ми останаха запечатани тук... - той сложи ръка на сърцето си, изкривил лице в гримаса, същински клоун.

Филип едва потисна напушилия го смях.

-    Много внимавай с Ирис! Вместо сърце тя има хлъзгав леден къс! Краставата жаба повдигна крака и изложи на показ подпухнали

стъпала с италиански обувки „Тодс“.

-    Спокойно. Кънките ги мога! Значи си сигурен, даваш ми благословията си? Няма да навреди на общата ни дейност?

-    Нали ти казах, там съм приключил, приключен случай!

И го твърдя наистина, учуди се Филип, изненадан, че се изразява като Краставата жаба.

След обеда Филип си тръгна пеша. Откакто живееше в Лондон, стана голям пешеходец. Само така опознаваше града. „Разликата между Париж и Лондон е тази, че Париж съществува за чужденците, а Лондон е за англичаните. Англия е сътворила Лондон за собствена употреба, Франция е изградила Париж за целия свят“, пише американският философ и поет Ралф Емерсън. За да опознаеш града, трябва да изтъркаш поне едни подметки.

Като си помисля, че съм работил с Краставата жаба! Лично аз съм го избрал, назначил, прекарвал съм цели нощи с него да проучвам и подготвям дела, летели сме двамата по работа, пили сме и сме яли, подигравахме се на една стюардеса заради късата й по-личка; дори веднъж в Рио спахме в една стая, защото хотелът беше претъпкан. Той носеше черни слипове, купува ги на едро от супера, в който си пазарува за ядене, откакто го напусна жена му, красива брюнетка с дълга грива. Щял да сваля Ирис! Какъв смелчага.

Спря да си купи „Льо Монд“ и „Индипендънт“. Пое нагоре по „Бейкър Стрийт“, мина покрай красивите бели сгради на „Гров-нър Скуеър“, които му напомниха за „Сага за Форсайтови“, зави по „Парк Лейн“ и влезе в Хайд Парк. На поляната спяха прегърнати двойки. Деца играеха крикет. Настанени удобно на шезлонги, девойки, навили крачолите на дънките, се препичаха за слънчев тен. Възрастен господин, целият в бяло, си четеше вестника на поляната, прав като свещ. Скейтъри, приклекнали на дъските, задминаваха бягащите за здраве с бръснещ полет. Имаше намерение да отиде до Серпантината и после да стигне до Бейзуотър. Можеше и да полегне на тревата, да почете „Сияние на жена“ на Ромен Гари. Вероятно трябваше да прочета на Краставата жаба някоя и друга мисъл на Ромен Гари. Да му кажа, че мъжът, истинският мъж не е който шамаросва жените или чака да му духат проститутки, а който пише: „Не знам какво е това „женско начало“. Може би е само един от начините да бъдеш мъж.“1 Ненавиждам го, защото мъжът, който бях преди и който се хилеше за глупости с него, ме отвращава. А все още не съм опознал мъжа, в който се прераждам. Всеки изминал ден от мен отпада част от старото ми аз. И аз се оставям да бъда разсъблечен с надеждата, че новите дрехи ще са достатъчно износени, за да се чувствам добре.