Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
В очите му отново пламнаха искрици на удовлетворение.
Тя си припомни как бе крещял на Ифижени. Силния удар, който й нанесе на нея самата, когато се намеси, и пъргавината, с която бе взел на бегом стълбите. Бих могла да отворя дума за него пред Гарибалди. Да му подскажа нова следа. Крайно време е да се махам оттук! Привиждат ми се убийци на всяка крачка.
На улицата вдигна поглед и видя „Нотър Дам“. Тя постоя известно време, загледана във фасадата, направи физиономия при вида на автобусите с туристи, които се изсипваха отпред. От ду-ховно място катедралата се беше превърнала в нещо като „Лидо“ или „Мулен Руж“.
Погледна часовника си. Беше прекарала два часа в участъка и нито веднъж не бе помислила за Филип.
Краставата жаба беше в Лондон и обядваше с Филип. Беше избрал ресторанта на хотел „Кларидж“ и сега на масата драскаше по покривката с квадратните си късо подрязани нокти.
- Знаеш ли какво искат мадамите в наше време? Мангизи. Точка. Аз, дето не съм красавец, всичките ги слагам в малкото си джобче! Например последната, дето ме отблъсна на един коктейл, после лично ме потърси. Да, точно така, приятел! И като е разбрала какъв съм тежкар, взе да ми лази в краката. Скъпо си плати! Как съм я унижавал само! Да не ти разправям!
- Няма нужда - заяви категорично Филип.
- Карам я да прави най-гадни неща и тя гълта! А като ти кажа „гълта“, направо ти казвам...
Филип махна с ръка, че не е нужно да продължава, и Краставата жаба го погледна разочаровано. Късите му пръсти забарабаниха нетърпеливо по бялата покривка.
- Всички са мръсни твари, да знаеш. И ще ти споделя нещо, стигнах дотам да ги шамаросвам.
- Не те ли е срам?
- Никак, нали знаеш, каквото повикало, такова се обадило. Кво прави тоя келнер, да не ни забрави? - Краставата жаба си погледна часовника, голям златен „Ролекс“, и го завъртя, за да си проличи по-ясно.
- Много шик! - отбеляза Филип.
- Мангизите действат опияняващо. Дори не си мръдваш пръста, те веднага ти лягат. А ти, как върви сексът?
- N0* уоиг Ъштез».
- Така и не ми стана ясно какво правиш! Можеш да ги имаш всичките и не се възползваш! Какво търсиш ти, гониш вятъра? Можеш ли да ми обясниш...
Сервитьорът поднесе храната и заизброява съставките надълго и нашироко с тон на многознайко, с притворени очи и сплетени пръсти. Краставата жаба му направи знак да приключва. Той се оттегли обиден.
- Да кажем, че така е по-интересно, отколкото да ми падат в ръцете като зрели круши...
- Също като бизнеса, не разбрах защо се оттегли, при положение че правеше толкова пари!
- И продължавам да правя - отбеляза Филип, поглеждайки кефала в чинията си.
Сега, каза си той, ще ми съобщи, че възнамерява да намали участието ми, или ще предложи на следващия управителен съвет да ме освободят от председателските задължения. Това обяснява поканата за обяд. Не виждам друга причина. По-добре да му помогна и да приключим веднъж завинаги!
- Наистина си пълно хахо! Имаше най-красивата жена в Париж и я напусна. Разработи кантората си и я направи златна мина, след което също напусна, какво търсиш всъщност?
- Както каза преди малко, гоня вятъра!
- Ами умряла работа бе, човек! Порасни вече, вразуми се...
- За да стана като теб ли? Не ме блазни особено.
- Ама ха! Не започвай пак! - изригна Краставата жаба с пълна уста.
- Тогава смени темата. Отвращаваш ме, когато започнеш с тези приказки. Слушай какво ще ти кажа, Раул, ти имаш дарбата да обезличаваш всичко хубаво. Дори да те сложат до картина на Рембранд, след няколко часа от нея ще са останали само пироните и рамката.
- Внимавай! Ще ти се разсърдя! - възкликна Краставата жаба, насочил ножа си към Филип.
- И какво ще се промени? Не се страхувам от теб. Аз нямам нужда от парите ти, защото твоите пари ги изкарвам аз. И защото аз те избрах, за да ги умножаваш и да се грижиш за тях. Не знаех, че си толкова развратен, иначе щях да се позамисля... От всичко това излиза, че душите на хората умеят да се преструват, а ти от дълго време си прикривал твоята.
- Ами да, горкичкият ми, понатрупах самочувствие! Вече не съм малкото ти кученце... Впрочем исках да ти кажа...
Ето, ще си дойдем на думата. Засенчвам го. Не ме иска повече.
- Имам намерение да атакувам жената ти!
- Ирис? - Филип едва не се задави.
- И друга ли имаш?
Филип поклати глава.
- Свободна е, нали?
- Може и така да се каже.
- Сега е свободна и мога да те уверя, че няма да се задържи дълго време. Затова ти предлагам оферта и съвсем спортсменски те информирам за намерението си. Не ти е неприятно, нали?