Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Реши да се прибере и да поработи по сделката за чорапите „Лабо-нал“. Беше почитател на марката. Прилепваха съвършено по стъпалото, меки и удобни като домашни пантофи, еластични, не се деформираха при прането, не предизвикваха сърбежи, не стягаха, трябва да изпратя и на Жозефин. Красив букет чорапи първо качество. Щеше да е оригинален начин да й каже: мисля за теб и се препъвам в емоциите си. Може би дори ще я разсмее. Тя ще обуе чифт светлоси-ни или розови чорапки и ще щапука гордо из апартамента, ще си казва: „Не ме е забравил, обича ме, малко спънато и недодялано, но ме обича!“ Бяха се сприятелили с генералния директор на „Лабонал“. Беше от хората, които се борят в името на качеството, на високия стандарт. Филип му бе подал ръка, за да издържи в жестоката конкуренция, развихрила се по цял свят. Доминик Малфе беше пътувал многократно до Китай. Пекин, Кантон, Шанхай... Може дори да се е срещал с Милен. Той изнасяше производството си в Китай. Китайските новобогаташи бяха луди за неговите чорапи. Във Франция му беше хрумнала гениалната идея да не продава в големите вериги, а да отиде при хората, да ги търси по домовете им, лично. В пътуващи магазини, боядисани яркочервено и с жълтата пантера, готова за скок. Камионите сновяха по пътищата на цялата страна, спираха на пазарите, на селските площадчета. Този човек умее да се бори. Не хленчи като Антоан. Захваща се и работи по стратегиите. Няма да е лошо и аз да начертая план, за да си върна Жозефин.
Той сгъна вестника и извади от джоба си романа на Ромен Гари. Отвори на произволна страница и прочете: „Любовта е единственото имане, което нараства заедно с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.“
- Мамо, какво ще правим през ваканцията? - попита Зое и хвърли пръчка на Дю Геклен, който се стрелна да я донесе.
- Вярно, дойде време за ваканция! - извика Жозефин, загледана в кучето, то тичаше към тях, захапало пръчката.
Съвсем беше забравила. Разговорът с Гарибалди не й излизаше от ума. Прецаках се. Предадох Антоан. За щастие премълчах за Лука. Излагацията щеше да е пълна: Антоан, Лука, Льофлок-Пи-нел, Ван ден Брок! Срамуваше се.
- Ама ти наистина витаеш в облаците напоследък! - рече Зое, заета да хвали Дю Геклен, който пусна пръчката пред нея. - Видя ли как съм го научила? Миналата седмица изобщо не ми носеше пръчката!
- Какво ти се иска?
- Не зная. Всичките ми приятелки заминаха...
- И Гаетан ли?
- Той заминава утре. За Бел Ил с цялото семейство...
- Не те ли покани на гости?
- Баща му даже не подозира, че се срещаме! - извика Зое. - Гаетан прави всичко тайно! Вечер излиза през кухнята и право по стълбите за прислугата слиза в мазето, каза, че ако го олепи, направо е мъртъв, мъртъв и край!
- А майка му? Никога не я споменаваш...
- Тя е невротичка. Дръгне се по ръцете и се тъпче с хапчета. Гаетан твърди, че било заради бебето, дето го загубила, нали знаеш, смазала го кола на паркинга. Каза, че това разбило живота на цялото семейство...
- Той откъде знае? Не е бил роден!
- Баба му разказала... Тя казва, че преди щастието било пълно. Майка му и баща му непрекъснато се шегували, смеели се, държали се за ръце и се целували... после, след смъртта на бебето, баща му се променил внезапно. Побъркал се. Разбирам го де. Аз понякога отварям очи нощем и ми иде да закрещя, като си представя татко с оня крокодил. Не полудявам, но малко остава...
Жозефин обгърна раменете на дъщеря си.
- Не мисли за това...
- Ортанс казва, че трябва да посрещаме всичко очи в очи, само така ще прогоним злото със заклинания.
- Не е задължително това, което важи за Ортанс, да се отнася и за теб.
- Наистина ли? Защото аз се страхувам от заклинания...
- Не мисли за това, че е умрял, мисли за него като за жив човек. .. изпращай му послания за обич, казвай му разни мили неща и ще видиш, че страхът ще изчезне...
- Та какво правим за ваканцията, мамо...