Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Ирис нямаше никакво желание да повтори вечерята в „Риц“: беше го видяла как яде, правеше усилие да не забелязва как пот-ракваха челюстите му, как бършеше пръсти в покривката и как дискретно отлепваше залепналия за задника си панталон, когато се надигаше от стола. Говореше с пълна уста, пръскаше слюнки, издуваше устни и примлясваше като за въздушна целувка, тя се отдръпваше назад на стола си, а той й намигаше, един вид: „работата е в кърпа вързана“. Не произнасяше думите на глас, но тя ги виждаше в блесналия му поглед, изпълнен с решителност.
- Вие никога ли не изпитвате съмнения, Раул?
- Никога, красавице. Съмненията са за слабаците, а слабаците на този свят... - и с един удар сплеска на покривката среда от хляб, после я отлепи, нави я като пръстен и го постави пред нейната чиния.
- Вие сте романтична натура, нищо че си придавате вид на... как да кажа, суров мъж...
- Причината е в теб. Ти ме вдъхновяваш... Не искаш ли да ми говориш на „ти“? Имам чувството, че съм излязъл с баба си! И да ти призная, тази възрастова категория не ми е от любимите!
Представа нямаш колко си прав, си каза Ирис и за малко да се задави с шампанското, скоро ще стана на възраст да си поръчам първото чене и тогава ще сплескаш мен, за да ме хвърлиш на боклука и да си вземеш някоя по-млада.
Тя не си позволяваше да го постави грубо на мястото му. Нямаше никакви вести от Ерве. Представяше си го как излиза да подиша чист въздух вечер с наметнат през раменете пуловер, разхожда се из храстите и дюните, през деня пори вълните с лодката в компанията на синовете си, играе федербал с дъщеря си, разхожда се с жена си. Строен, елегантен, с лепкав от морския въздух перчем, със загадъчна усмивка. Строг, обаче знае как да омайва. Така се вживява в ролята на недосегаем мъж, че става още по-привлекателен. Краставата жаба не можеше да се мери с него, но... за сметка на това беше непоклатим, с пари и с протегнат безименен пръст, приканващ да бъде украсен с брачна халка. Хлебната халка го доказваше. Следователно планът му не е само да ме показва като трофей, а да се ожени за мен...
Тя размишляваше и си казваше, че още не е дошло времето да се вземат решения.
Протягаше ръка за дистанционното и започваше да търси някой филм. Понякога се провикваше: „Жозефин, Жозефин! Какво правиш?“, но тя не отговаряше, затънала в изследванията и бележките си. Каква педантична многознайка! Не говореха за Филип. Дори не споменаваха името му. Една вечер в кухнята, докато хапваха спагети, Ирис бе направила опит...
- Имаш ли някакви новини от мъжа ми? - бе попитала тя закачливо с вилицата в ръка.
Жозефин се изчерви и отговори:
- Не, никакви.
- Не се учудвам! Такива като теб с лопата да ги ринеш! Не ти ли е тъжно?
- Не. Защо да ми е тъжно? Двамата добре се разбирахме, това е. Ти го изкара цял роман...
- Нищо подобно! Просто си давам сметка с каква лекота ме за-ряза и оттогава ни вест, ни кост, значи е повърхностен и безчувствен. Сигурно в това се изразява кризата на петдесетте. Прелита от цвят на цвят... Все пак бяхте доста близки, нали?
- Само заради децата... - Жозефин бутна настрана чинията със спагетите.
- Наяде ли се?
- Много е топло.
- Според теб той ме обичаше, нали?
- Да, Ирис. Обичаше те, беше луд по ■Теб и според мен все още е...
- Вярваш ли го наистина? - ококори очи Ирис.
- Да. Смятам, че сте в криза и че той ще се върне при теб.
- Настина си много мила, Жо. Приятно ми е да го чуя, дори да не е вярно. Извинявай за преди малко...
- За какво да те извиня?
- Дето казах, че такива като теб с лопата да ги ринеш...
- Хич не обърнах внимание!
- Ако бях аз, щях да се засегна... Не познавам по-благороден човек от теб.
Жозефин стана, сложи чинията в миялната машина и подхвърли от вратата:
- Отивам да поработя още час и после в леглото!
На вратата се звънна. Беше Ифижени.
- Госпожо Кортес! Искате ли да дойдете с мен? В апартамента на Льофлок-Пинел има теч, трябва да отида да проверя, а не ми се ще да ходя сама. Да не вземат да кажат, че съм им свила нещо.