Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Много се зарадвал Бадр Басим. Бил полумъртъв от глад и жажда. Понечил да се качи на брега. Изведнъж около него се събрали мулета, магарета и коне, колкото са песъчинките по морския бряг, започнали да го ритат, за да му попречат да излезе. Той заплувал и излязъл на сушата от обратната страна на града, но не видял никого и си рекъл: „Чий ли е този град? Сякаш в него няма жив човек! И откъде се пръкнаха тези проклети мулета, магарета и коне?“ Тръгнал без посока. Зърнал някакъв възрастен мъж и го поздравил. Шейхът му отговорил на поздрава и го запитал:
— Откъде си дошъл, момко? Какво те е довело в този град? — разказал му цар Бадр Басим историята си и шейхът рекъл: — Синко, ти никого ли не видя по пътя насам?
— Дядо, аз се чудя що за град е това! — рекъл Бадр Басим. — Че в него жив човек няма!
— Влизай в колибата ми, за да не загинеш, синко! — влязъл Бадр Басим в колибата му, която била нещо като дюкян. Старецът му донесъл това-онова за хапване и рекъл: — Стой вътре! Хвала на онзи, който те е отървал!
— Какви са тези думи, дядо? — запитал царят. — Що за град е това? Какви са жителите му?
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че старецът отговорил на Бадр Басим:
— Синко, този град принадлежи на магьосници! Царица му е една магьосница, истински шейтан в рокля! Тя е подла и хитра! Онези животни, които си видял, са като тебе и мене — потомци Адамови! Всеки, който влезе в този град и е млад като тебе, магьосницата го вижда, взема го, живее с него четирийсет дни, а на четирийсет и първия го омагьосва и той се превръща в муле, кон или магаре! Те са знаели, че тя ще те види и ще те омагьоса като тях, затова са те избутвали назад, искали са да ти кажат: „Не излизай!“ Мъчили са се да те предпазят, да не би тя да стори и на теб онова, което е сторила на тях! Тя е взела този град от жителите му с магия! Казва се царица Лаб, а на арабски това означава Поправящата слънцето! Но ти излез, синко, седни на скамейката пред дюкяна! Разгледай ей онези хора — те не са омагьосани! Жителите на града ме обичат и ме пазят, не ми скършват хатъра!
Бадр Басим седнал пред вратата на дюкяна и се заоглеждал. Край него започнали да минават хора и те нямали брой и чет. Те също го видели и запитали шейха:
— Шейх, това твой пленник ли е, или ти е ловна плячка?
— Това е мой братов син! — казал той. — Чух, че баща му е умрял, и пратих да го извикат!
— Този момък е хубав и гиздав! — рекли хората. — Но да не би царица Лаб да стори някоя подлост и да ти го отнеме!
— Царицата в моите работи не се бърка! — рекъл шейхът. — Като узнае, че ми е братов си, нищо няма да му стори!
Така останал Бадр Басим при него цял месец. Шейхът много го обикнал. Но един ден, както си стоял пред дюкяна, изскочили хиляда слуги с извадени мечове, на кръстовете им — колани с вградени скъпоценни камъни. Всеки яздел коне арабски, а мечовете им били индийски. Спрели те пред дюкяна, само поздравили и си отишли. След тях се появили хиляди неволници в най-красиви дрехи от атлаз, обшити със златни шевици и обсипани със скъпоценни камъни. Всички носели копия, а сред тях яздела арабски кон неволница, седлото й от злато, с вградени в него якути и други скъпоценности. Това била самата царица Лаб с голяма свита. Тя видяла Бадр Басим, развълнувала се от хубостта му, слязла от коня и запитала шейха:
— Ти откъде имаш този хубавец?
— Братов син ми е, наскоро дойде при мене! — отговорил той.
— Нека дойде при мене да се погушкаме двамата!
— Ама ако го вземеш, нали няма да го омагьосаш?
— Няма! — обещала царицата.
— Закълни ми се! — настоял шейхът.
Тя му се заклела, че няма да мъчи или да омагьосва момъка. Наредила да доведат хубав жребец, оседлан със златни поводи. Дарила шейха с хиляда динара и рекла:
— Нека да ти помогна за прехраната!
Повела тя Бадр Басим, всички му се любували и му съчувствали:
— За бога, този момък не бива да бъде омагьосван!