Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Бадр Басим си мълчал. Стигнали до портата на двореца. Стените му били облепени със златни плочи, посред голяма градина блестяло огромно езеро. Царицата приседнала край един прозорец, който гледал към градината, върху ложе от слонова кост с дебел дюшек върху него. Бадр Басим седнал до нея. Тя го притеглила към себе си, целунала го по устните и наредила да сложат трапеза. Донесли трапеза от червено злато, обсипана с бисери и скъпоценни камъни, а върху нея — ястия най-отбрани. Нахранили се двамата. Неволниците донесли нови съдини от злато, сребро и кристал, различни цветя и ядки. Царицата наредила да дойдат и певци. Появили се десет неволници с различни музикални инструменти. Царицата напълнила чаша и отпила от нея, напълнила друга, подала я на цар Бадр Басим и той я изпил. Пили, що пили, а в това време неволниците пеели най-различни песни. Отпуснало се сърцето на царския син, забравил, че е чужд на това място, и си помислил: „Тази царица е хубава и щедра! Я да остана аз при нея — царството й е по-широко от моето, а и тя е по-хубава от царкиня Джаухара!“ Вечерта тя запалила светилниците и свещите, из въздуха се разнесъл аромат на благовония, легнала в ложето, наредила на неволниците да си ходят и поканила на Бадр Басим да легне при нея. Легнал той и прекарал една сладка нощ до съмване…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Бадр Басим и царица Лаб така живели цели четирийсет дни. Но посред нощ той се събудил и не я намерил до себе си. „Къде ли е отишла? Сигурно е слязла към градината!“, рекъл си той и излязъл навън. Покрай течащия поток видял бяла птица. Изведнъж към нея се спуснала огромна черна птица и започнала да я храни, както гълъбите се хранят един друг преди любов. После три пъти възкачила бялата. След малко бялата приела човешки образ и Бадр Басим видял, че това е царица Лаб. Разбрал, че черната птица е някой омагьосан мъж, в когото тя е влюбена, и за да може да се съвкупи с него, също приема образа на птица. Обхванала го ревност, разгневил й се. Върнал се и си легнал. След време тя се върнала и започнала да го целува. Той не промълвил нито дума. Тя се досетила, че е видял всичко. А той си свършил работата, която един мъж върши с една жена, и рекъл:
— Царице! Искам да ми позволиш да отида в дюкяна на чичо си! Домъчня ми за него — от четирийсет дни не съм го виждал!
— Иди, но не се бави, бързо се връщай! — рекла тя.
Яхнал Бадр Басим коня, отишъл в дюкяна на шейха, а той го прегърнал и запитал:
— Как си с тази жена?
Бадр Басим му разказал историята с птиците, шейхът го изслушал и му рекъл:
— Пази се от нея! Тези птици на дървото са били все млади чужденци, които тя е превръщала в птици! Черната птица бе един от нейните мамелюци! Обичаше го много, но когато той се загледал в някаква неволница, тя го омагьосала и го превърнала в черна птица! Всеки път, когато зажадува близост с него, тя самата се превръща в птица! Щом вече е разбрала, че знаеш тайната й, значи ще ти измисли някое зло! Но ти не се бой! Аз съм мюсюлманин, казвам се Абдуллах и няма по-голям магьосник от мене! Обаче използвам магиите само в краен случай, и то само за да разваля магиите на тази проклетница! А тя не може друго, освен да се бои от мене! Утре ела и ми разкажи какво ти е направила, защото тази вечер ще се опита да те погуби! После ще ти кажа какво да направиш, за да се спасиш от капана й.
Бадр Басим се върнал при царица Лаб. Тя го сложила до себе си, до насита яли, пили и ръцете си измили. Наредила да донесат вино и двамата пили до полунощ, наливала му чаша след чаша и го напила, накрая той изгубил ума и дума. Тогава го запитала:
— За бога, в името на божеството, в което вярваш, ще те питам нещо, пък ти честно ще отговориш! Онази вечер, когато видя всичко, ти ми се разгневи! Но аз, кълна се в огъня, светлината, тъмнината и горещината, те обикнах заради това още повече!
— Вярно е, разгневих ти се! — рекъл той.
Тя го зацелувала, сякаш наистина била влюбена, и той страстно я обладал. В полунощ тя станала от леглото. Бадр Басим се преструвал на заспал и я наблюдавал изпод клепачи какво ще прави. Тя извадила от една червена кесия нещо червено, изсипала го посред двореца и на това място бликнала река. Взела шепа ечемик, засяла го, поляла го с вода от тази река и той тутакси поникнал и изкласил. Събрала зърното, смляла го на брашно, скрила го в един ъгъл, легнала си до Бадр Басим и спала до сутринта. Когато се съмнало, той поискал да отиде при шейха и тя му разрешила…