Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Андийр измести коня си до Мандарб и над грохота на боя Лан чу учестения дъх на приятеля си. От колко време вече се биеха тук, в челото на битката? Ръцете му тежаха като олово.
Дори по време на Кървавия сняг не беше чак толкова зле.
- Лан! - извика Андийр. - Продължават да прииждат!
Лан кимна и подкара Мандарб назад, когато двама тролоци се провряха през труповете, за да нападнат. Тези двамата също имаха дълги пръти с куки. Не беше необичайно за тролоците - те разбираха, че пешаците не са толкова опасни, колкото конниците. Все пак Лан се зачуди дали не се опитват да го пленят.
Двамата с Андийр оставиха тролоците да се приближат и да нападнат, докато двама от Висшата гвардия препуснаха към тях отстрани, за да отвлекат вниманието им. Тролоците налетяха срещу Лан и той се хвърли напред, замахна и посече прътите на куките им.
Зверовете не спряха, изпънаха дълги ноктести пръсти и се опитаха да го смъкнат. Вонящият им дъх го лъхна, щом заби меча си в гърлото на единия. Колко бавно се движеха мускулите му! Дано Андийр да се окажеше на мястото си.
Конят на Андийр връхлетя в галоп, блъсна с бронирания си хълбок втория тролок и го събори настрани. Съществото се олюля и двамата конни гвардейци го посякоха с дългите си брадви.
И двамата бяха плувнали в кръв, както и Андийр. Както и самият Лан. Много смътно си спомняше как бе получил раната в бедрото. Беше ужасно уморен. Не беше в състояние да се бие повече.
- Оттегляме се - заяви той с неохота.
Усети облекчението на петдесетината си бойци от Висшата гвардия, щом ги поведе назад. Изтеглиха се, а група шиенарци се придвижиха напред, за да запълнят върха на клина. Лан почисти меча си и го пъхна в ножницата. В небето изтрещя мълния. Да, облаците _наистина_ изглеждаха по-близо днес. Като длан, натискаща надолу да ги премаже.
Затрещяха мълнии и Лан рязко обърна Мандарб. Много мълнии беше имало днес, но тези бяха твърде чести. Замириса на пушек.
- Властелини на ужаса ли? - попита Андийр.
Лан кимна и затърси с очи атакуващите. Оттук обаче можеше да види само редиците на сражаващите се мъже и кипящата маса тролоци, настъпваща на вълни. Трябваше да се качи на по-високо.
Посочи един от хълмовете и смуши Мандарб натам. Мъжете в ариергарда го гледаха, докато подминаваше, вдигаха ръка за поздрав и викаха: „Дай Шан”. Броните им бяха целите в кръв. Резервите се въртяха до първата линия и отново назад, през целия ден.
Мандарб забави по склона. Лан го потупа по шията, после се смъкна от седлото и уморено закрачи до жребеца. На билото спря и огледа полесражението.
Армиите на Пограничните земи се бяха врязали като сребърни и цветни шипове в черното тролокско море.
Толкова _много_. Властелините на ужаса отново бяха излезли на голямата им платформа с механизма, теглен от десетки тролоци. Трябваше им височина, за да виждат накъде да насочат атаките си. Лан стисна зъби, когато пред очите му низ от мълнии порази кандорците, разхвърля тела във въздуха и отвори пролука в бойната им линия.
Преливащите на Лан отвърнаха на удара - мятаха мълнии и огън по настъпващите тролоци, за да ги спрат да не се изсипят през разлома в отбранителната линия на Пограничниците. Щеше да подейства само за малко. Неговите Айез Седай и Аша’ман бяха много по-малобройни от Властелините на ужаса на Сянката.
- Светлина - каза принц Кайсел. - Дай Шан, ако направят достатъчно пробиви в линиите ни…
- Резервите идват. Там. - Андийр посочи. Лан погледна накъде сочи. Група шиенарски конници тръгваха към редиците, по които падаха стрелите на мълниите.
- И там. - Кайсел посочи на изток. Отряд арафелци тръгваше в същата посока. Двете сили се сляха, за да запушат пробива.
По платформата на Властелините на ужаса западаха мълнии. Добре. На Наришма и Мерайз бе наредено да се опитат да ги избият, щом се появят. Може би това щеше да отвлече вниманието на врага. Но Лан се замисли за нещо друго.
Защо трябваше две групи от резервите да се пратят да запушат един и същи пробив? Всяка от двете части щеше да е достатъчна, за да свърши работата. Толкова много щяха да си пречат. Грешка ли беше?
Яхна отново Мандарб, макар да не трябваше да го натоварва пак толкова скоро. Но трябваше да провери тази грешка.
Във вълчия сън Перин и Гаул спряха над долина със стръмен връх отсреща. Над върха кипяха черни облаци.
Ветровете раздираха долината и Перин сътвори гънка спокойствие около себе си и Гаул. Далече долу кипеше свирепа битка. Айилци, тролоци и мъже с брони се появяваха във вълчия сън за миг от дима и прахта, размахали оръжия, разпадащи се миг преди да посекат с тях. Хиляди и хиляди.