Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан не искаше да му противоречи. Той беше добър с нея. Винаги. Ала не трябваше ли някой да направи нещо?
Хеларан можеше. Но той ги напусна.
Става все по-зле. Някой трябва да направи нещо, да каже нещо, да промени татко. Той не бива да прави такива неща — да се напива, да бие тъмнооките…
Първото блюдо мина. Тогава Шалан забеляза нещо. Балат — когото татко почна да нарича Нан Балат, все едно е най-големият син — току поглеждаше към гостите. Изненадващо. Той обикновено не им обръщаше внимание.
Дъщерята на Тавинар срещна погледа му, усмихна се и отново сведе очи към храната. Шалан замига. Балат… и момиче? Колко странно.
Татко явно не забеляза. Накрая се изправи и вдигна чашата си в наздравица.
— Тази вечер ние празнуваме. Добри съседи. Силно вино.
Тавинар и съпругата му неохотно вдигнаха чаши. Шалан беше почнала да изучава добрите обноски едва напоследък — трудно беше, понеже учителките непрестанно напускаха — но и тя знаеше, че от един добър ворински господар не се очаква да възхвалява пиянството. Не че не бива да се напиват, ала не беше по ворински да се говори за това. Подобни любезности не бяха силната страна на баща ѝ.
— Вечерта е важна — подзе той, след като отпи. — Току-що получих вест от Сиятелния господар Гевелмар. Вярвам, че го познаваш, Тавинар. От отдавна нямам съпруга. Сиятелният господар Гевелмар провожда най-младата си дъщеря с брачните споразумения. Моите арденти ще извършат обреда в края на месеца и така ще се сдобия със съпруга.
Шалан изстина. Уви се по-плътно с шала си. Споменатите арденти седяха на отделна маса и кротко вечеряха. Тримата бяха еднакво посивели и служеха достатъчно отдавна, та да помнят дядото на Шалан като младеж. Отнасяха се нежно с нея и обучението при тях ѝ доставяше удоволствие, когато всичко останало се рушеше.
— Защо никой не говори? — попита татко и огледа стаята. — Току-що се сгодих! Приличате на проклетите алети. Ние сме ведени! Вдигнете малко шум, глупаци!
Гостите любезно изръкопляскаха, но им стана още по-неловко. Балат и близнаците се спогледаха и тихо затропаха по масата.
— Вървете в Преизподнята всички — заключи татко и се стовари в стола си. Паршите му приближиха ниската маса, понесли по една кутия. — Подаръци за децата ми в чест на годежа — съобщи той и махна с ръка. — Не знам защо си направих труда. Ба!
И допи виното.
Момчетата получиха ками, изящни оръжия, гравирани като Мечове. Подаръкът на Шалан беше верижка с тежки сребърни брънки. Тя я взе мълчаливо. Татко не обичаше Шалан да говори много на празненства, макар винаги да разполагаше нейната маса близо до трапезата за гости.
Никога не ѝ крещеше. Не и направо. Понякога ѝ се щеше да ѝ вика. Може би тогава Юшу нямаше да я презира толкова. Така…
Вратата се отвори със замах. В слабата светлина на прага застана висок мъж с тъмни одежди.
— Какво става? — поиска да узнае татко, стана и стовари длани върху масата. — Кой прекъсва моето празненство?
Мъжът влезе. Лицето му беше толкова дълго и тънко, че изглеждаше като прещипано. Ръкавели на волани се подаваха от меката му кафява дреха. Новодошлият свиваше устни, все едно вижда как нужникът е прелял заради дъжда.
Едното му око беше наситено синьо. Другото — тъмнокафяво. Човекът беше едновременно светлоок и тъмноок. Шалан изтръпна.
Един от даваровите слуги отърча към трапезата и зашепна на татко. Шалан не чу какво казва, ала каквото и да беше, изразът на татко вече не бе така буреносен. Остана изправен, но зяпна.
Неколцина слуги в кафеникави ливреи наобиколиха новодошлия. Той внимателно пристъпи напред, като че се пазеше да не настъпи нещо.
— Пратен съм от Негово Височество, Върховния принц Валам, господар на тези земи. До неговото знание стигна, че из тези краища упорито се носи мрачна мълва. Слухове за смъртта на една светлоока дама.
Той погледна татко в очите.
— Съпругата ми беше убита от любовника си. Който после се самоуби.
— Други разказват нещо различно, Сиятелни господарю Лин Давар. Подобни слухове са… обезпокоителни. Предизвикват недоволството на Негово Височество. Ако някой от подвластните му Сиятелни господари е убил високопоставена светлоока дама, той не може да пренебрегне случая.
Татко не отговори с гневен изблик, както Шалан очакваше. Почна да ръкомаха по посока на Шалан и гостите.
— Вън. Дайте ми място. Ти там, пратеникът. Да поговорим насаме. Няма нужда да влачим кал в коридора.