Сияйни слова

— За малко да те хвана за ухото и да те изхвърля, малката — рече той, докато сърбаше вино без да я поглежда. — Глупаво беше да се оставиш в мои ръце. Всеки знае, че обичам да подпалвам пожари и да ги гледам.

— Обаче не ме изхвърлихте. Значи ходът ми не беше глупав. Просто риск, който ми се отплати.

— И все пак може да те изхвърля. Определено няма да ти плащам по три броама. Почти толкова ми струва наложницата ми, а от нея поне получавам нещо в замяна.

— Ще платите — отговори Шалан. — Вече е известно в обществото. Но не се притеснявайте. Ще си заработя издръжката.

— Имаш ли някакви сведения за Колин? — попита Себариал, докато разучаваше виното си.

Значи всъщност се интересуваше.

— Сведения, да. По-малко за Колин и повече за света. Повярвайте ми, Себариал. Току-що влязохте в много изгоден съюз.

А на нея ѝ се налагаше да измисли защо е така.

Останалите продължиха да спорят за Убиеца в бяло и Шалан разбра, че той е ударил и тук, но е бил отблъснат. Докато Аладар насочваше разговора към оплакването, че короната отнема неговите скъпоценни камъни — Шалан не знаеше по каква причина — Далинар Колин бавно се надигна. Беше като търкалящ се камък. Неизбежен и неумолим.

Аладар млъкна.

— По пътя си минах край причудлива камара камъни — подзе Далинар. — Забележителни според мен. Напуканите шисти бяха износени от бурите и струпани връз някакъв по-държелив камък. И тази купчина от тънки шисти лежеше като струпана от ръката на смъртен.

Другите гледаха Далинар като да се беше умопобъркал. Нещо в думите му човъркаше паметта на Шалан. Цитираше някоя книга, която тя бе чела навремето.

Далинар тръгна към отворения прозорец на подветрената стена на залата.

— Ала не човек бе струпал камъните. Ако и да изглеждаха крехки, те всъщност бяха твърде здрави — част от някога заровен слой, който сега бе отново изложен на открито. Питах се как е възможно да стоят тъй спретнато, когато гневът на бурите се стоварва върху им. Скоро узнах истинската им природа. От едната страна някаква сила ги притискаше един в друг и в камъка зад тях. И никакъв мой натиск не можеше да ги помръдне. Ала когато измъкнах един от дъното — измъкнах го, наместо да го бутам — цялата камара рухна като лавина.

Всички в залата го зяпаха, докато Себариал най-сетне изтърси:

— В единадесетото име на Преизподнята, Далинар, какви ги дрънкаш?

— Нашите методи не действат — отговори Далинар и ги изгледа. — След години война сме в същото положение като преди. Днес не можем да се справим с убиеца по-добре, отколкото в нощта, когато погуби брат ми. Кралят на Я Кевед изправи трима Броненосци и половин армия срещу това създание, за да умре пронизан с Меч в гърдите. А Броните му бяха оставени на разграбване. Щом не можем да победим убиеца, трябва да отстраним причината за действията му. Ако съумеем да пленим или да отстраним работодателите му, навярно договорът, който го обвързва, ще загуби стойност. Доколкото ни е известно, за последно е бил нает от паршендите.