Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Значи за това става въпрос, разсъди Шалан, докато слушаше как Рутар спори с краля и Адолин Колин. И двете страни се мъчат да убедят неутралните принцове да ги подкрепят.
Далинар говореше малко. Малко каза и Садеас, който явно беше доволен да остави Върховния принц Рутар и съпругата му да говорят от негово име. Двамата се гледаха — Далинар безучастно, а Садеас с тънка усмивка. Съвсем невинно, докато човек не забележеше очите им — втренчени един в друг и почти немигащи.
В залата цареше буря. Тиха буря.
Изглежда всички бяха в някоя от трите фракции, с изключение на Себариал, който час по час въртеше очи и подхвърляше забележки на ръба на приличието. Той явно караше високомерните алети да се чувстват неудобно.
Шалан постепенно разбираше подтекста на разговорите. Например забраните и правилата, наложени от краля… не самите правила бяха важни, а властта зад тях. Доколко принцовете да се подчиняват на краля и колко автономия да изискват. Беше очарователно.
И така — до мига, когато някой я забеляза.
— Чакайте — обади се Вама, един от неутралните принцове. — Кое е това момиче ей там? Да не би някой да има ведени в свитата?
— Разговаряше с Далинар — обади се Роион. — Да не би да криеш от нас някакви вести от Я Кевед, Далинар?
— Вие, момиче — заговори я Иалаи Садеас. — Какво можете да ни кажете за войната за престола във Вашата родина? Разполагате ли със сведения за убиеца? Защо някой на паршендска служба би искал да подкопае вашия престол?
Погледите на всички в залата се отправиха към Шалан. В миг тя изпита откровен ужас. Най-влиятелните хора в света я разпитваха, погледите им се впиваха в нея…
После си спомни рисунката. Тя беше такава.
— Уви, няма да съм ви в услуга, Сиятелни господари и господарки. Бях далеч от родината, когато стана това трагично убийство, и не съм наясно с причините му.
— И какво правите тук? — попита Хатам вежливо, ала настойчиво.
— Очевидно гледа зверилника — подхвърли Себариал. — Гледа как всички вие се показвате пълни глупаци в най-доброто безплатно зрелище из тази мразовита пустош.
Определено беше разумно да не обръща внимание на тази забележка. Погледна Хатам в очите и отговори:
— Аз съм повереницата на Ясна Колин. Целта на пребиваването ми тук е лична.
— А, тайнственият годеж, за който чух слухове — намеси се Аладар.
— Точно така — заключи Рутар. Определено имаше мазен вид с тъмните лъскави коси, яките ръце и малките мустаци и брадичка. По-тревожна обаче бе прекалено хищната му усмивка. — Кажете, дете мое, бихте ли посетили лагера ми, за да разговаряте с моите чиновници? Необходимо ми е да знам какво се случва в Я Кевед.
— Аз бих предложил нещо по-добро — подхвърли Роион. — Къде сте отседнали, момиче? Каня Ви в моя дворец. Аз също бих желал да науча повече за родината Ви.
Та тя току-що каза, че не знае нищо…
Шалан извика в паметта си наученото от Ясна. Не ги беше грижа за Я Кевед. Искаха да измъкнат сведения за годежа — подозираха, че зад него се крие нещо.
Принцовете, които я поканиха, бяха определени от Ясна като едни от политически най-нечистоплътните. Други, като Аладар или Хатам, биха почакали да я поканят насаме, за да не разкриват любопитството си пред всички.
— Загрижеността ти е ненужна, Роион — рече Далинар. — Тя, разбира се, остава в моя лагер и получава пост сред писарите ми.
— Всъщност — вметна Шалан, — аз така и не можах да отговоря на предложението Ви, Сиятелни господарю Колин. Бих се радвала на възможността да съм Ви от полза, ала за жалост вече приех място в друг лагер.
Последва втрещено мълчание.
Шалан знаеше какво иска да каже. Поемаше огромен риск, какъвто Ясна никога не би одобрила. Ала се довери на чувствата си и заговори. Все пак, това вършеше работа в изкуството.
— Сиятелният господар Себариал — рече тя и погледна към дълбоко презирания от Ясна мъж — първи ми предложи място и ме покани да отседна при него.
Себариал едва не се задави с виното. Присви очи и я погледна над ръба на чашата.
Тя сви рамене — надяваше се, невинно — и се усмихна. Моля те…
— Ъх, така е — каза Себариал и се облегна. — Далечни роднини сме. Не бих могъл да се търпя, ако не ѝ бях дал подслон.