Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Тук се измести равновесието на силите, разсъди Шалан. Както и естеството на войната. Бележките на Ясна за двора определено бяха остарели.
— Добре. Предполагам, че сега ще ме придружиш до лагера ми — каза ѝ Себариал и се надигна. — Значи днешната среща не беше обичайната загуба на време в слушане как тези самохвалковци си отправят завоалирани заплахи. Струва ми пари.
— Можеше и по-зле да е — отговори Шалан, докато помагаше на стареца да се изправи. Той се държеше малко нестабилно на краката си, но това отмина, когато стъпи, така че си дръпна ръката.
— По-зле? Как именно?
— Бих могла не само да струвам скъпо, но и да съм скучна.
Себариал я изгледа и се засмя.
— Май е така. Хайде да тръгваме.
— Един момент. Вие вървете, а аз ще Ви настигна при каретата.
Шалан тръгна да търси краля. Лично го извести за смъртта на Ясна. Кралят прие новината добре, с достойнство. Навярно Далинар вече му бе казал.
Щом изпълни тази задача, тя откри кралските писари. Не след дълго излезе от съвещателната зала и завари притеснено чакащите я Вата и Газ. Подаде на Вата лист хартия.
— Какво е това? — попита той и взе да го върти из ръцете си.
— Заповед за помилване. Подпечатана от краля. За теб и за хората ти. Скоро ще получим отделни документи на името на всеки, а дотогава тази заповед няма да позволи да бъдете арестувани.
— Наистина го направихте? — възкликна Вата и прегледа документа, макар да не разбираше и една дума от написаното. — Бурята да го отнесе, наистина удържахте думата си?
— Разбира се. Забележи, че заповедта се отнася само до минали престъпления, затова кажи на хората да се държат безупречно. Сега да вървим. Уредих място, където да отседнем.
39
Хетерохроматичен
Татко даваше угощения, за да покаже, че всичко е наред. Канеше местни Сиятелни господари от съседните селища, хранеше ги и ги поеше, показваше дъщеря си.
А на другия ден, когато всички си бяха тръгнали, татко сядаше на масата и слушаше как писарите му съобщават колко е обеднял. Понякога Шалан виждаше как след това той подпира челото си и се взира невиждащо напред.
Вечерта обаче всички се гощаваха и се преструваха.
— Разбира се, познавате дъщеря ми — каза татко и посочи Шалан, когато гостите се настаниха. — Съкровището на дома Давар, нашата най-голяма гордост.
Гостите — светлооки, които живееха през две долини — кимаха вежливо, а паршите носеха вино. И питието, и робите бяха начин да се покажат богатства, които татко всъщност не притежаваше. Шалан беше почнала да помага със сметките, каквото беше задължението ѝ като дъщеря. Знаеше истината за паричното им положение.
Вечерният хлад се прекършваше от пращящата камина; някъде другаде тази стая би могла и да е уютна. Но не тук.
Слугите ѝ наляха вино. Жълто, меко упойващо. Татко пиеше виолетово, подготвено силно. Седеше на високата маса, която вървеше по ширината на стаята. В същата тази стая година и половина по-рано Хеларан заплаши, че ще го убие. Преди шест месеца бяха получили от него кратко писмо и книга от прочутата Ясна Колин за Шалан.
Шалан бе прочела писмото на баща си с треперлив шепот. Не казваше много. Главно смътни заплахи. Същата вечер татко преби една слугиня почти до смърт. Исан още куцаше. Слугите спряха да шушукат, че татко е убил жена си.
Никой не прави съвсем нищо да му противостои, помисли Шалан и го погледна. Всички сме твърде уплашени.
Другите ѝ трима братя се купчеха на отделна маса. Избягваха да поглеждат към татко и да общуват с гостите. По масите имаше няколко малки купи със сфери, ала стаята се нуждаеше от още светлина. Нито сферите, нито огънят успяваха да пропъдят мрака. Шалан мислеше, че на татко така му харесва.
Гостът — Сиятелният господар Тавинар — беше тънък и добре облечен мъж. Дрехата му беше от тъмночервена коприна. Двамата със съпругата му седяха близо един до друг на високата маса, а дъщеря им беше между тях. Шалан не разбра името на девойката.
С напредването на вечерта татко опита на няколко пъти да ги заговори, ала те отвръщаха кратко. Макар да се предполагаше, че това е увеселение, никой не се забавляваше. Гостите се споглеждаха, като че им се щеше да не бяха приемали поканата. Но татко беше по-важен в политиката от тях и добрите връзки с него можеха да са полезни.
Шалан побутваше храната си и слушаше как татко се хвали с новия си развъдник за брадвохръти. Говореше за богатствата на семейството. Лъжи.