Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Прекрасно — сухо рече Рутар. — Трябва само да спечелим войната, която се мъчим да спечелим в последните пет години.
— Не се мъчим. Не и достатъчно упорито. Намерението ми е да сключа мир с паршендите. А ако те не приемат нашите условия, тогава ще изляза на Пустите равнини с моята армия и с всеки съюзник, който е готов да ме последва. Без повече игрички на платата. Без повече сражения за скъпоценните ядра. Нападам лагера на паршендите, където и да се намира, и ги разбивам веднъж завинаги.
Кралят въздъхна тихо и се облегна зад писалището си. Шалан предполагаше, че е очаквал това.
— На Пустите равнини — продума Садеас. — Струва ми се чудесно да опиташ нещо подобно.
— Далинар — видимо угрижен подзе Хатам, — не виждам как положението ни се е променило. По-голямата част от Пустите равнини все така си остава неизследвана, а лагерът на паршендите може да е буквално навсякъде, скрит в места, до които нашата армия може да се добере единствено с големи затруднения. Съгласихме се, че — доколкото те са готови да дойдат при нас — е неразумно да нападаме лагера им.
— Готовността им да дойдат при нас — отговори Далинар — се оказа проблем, понеже така битката се води според техните условия. Не, положението ни не се е променило. Просто нашата решимост се е променила. Войната вече се проточи твърде дълго. Аз ще я завърша по един или друг начин.
— Прекрасно — повтори Садеас. — Утре ли тръгваш, или ще почакаш още един ден?
Далинар го изгледа презрително.
— Само опитвам да пресметна кога ще се освободи лагерът — невинно додаде Садеас. — Аз вече почти не се побирам в моя и не бих имал нищо против да се разширя в още един, когато паршендите затрият тебе и хората ти. Да се чуди човек защо пак си тръгнал да го правиш след целия онзи труд, който си даде, за да те обкръжат там.
Адолин се изправи зад баща си с пламнало лице. В краката му като локви кръв се появиха духчета на гнева. Брат му го дръпна да седне. Явно тук имаше нещо, което убягваше на Шалан.
Въвлякох се във всичко това почти без предварителни познания, каза си тя. Бурята да го отнесе, извадих късмет, че още не са ме сдъвкали. Внезапно престана да се гордее с постигнатото през този ден.
— Преди снощната буря — рече Далинар — пристигна пратеник на паршендите. Първият, който е готов да говори с нас от цяла вечност насам. Каза, че водачите им искали да обсъдят възможността за мир.
Върховните принцове изглеждаха изумени. Мир, помисли Шалан и сърцето ѝ подскочи. Така със сигурност щеше да е по-лесно да се отправи в търсене на Уритиру.
— И в същата нощ убиецът нападна — тихо продължи Далинар. — Отново. Последния път, когато дойде, току-що бяхме подписали мирен договор с паршендите. Сега се появява в деня на новото предложение за мир.
— Гадове — обади се Аладар. — Да не би това да е някакъв извратен обред?
— Може да е само съвпадение — отговори Далинар. — Убиецът действа по целия свят. Със сигурност паршендите не общуват с всички тези народи. Събитията обаче ме тревожат. Направо се питам дали паршендите не са използвани, дали някой не праща убиеца, за да е сигурен, че Алеткар няма да получи мир. От друга страна, паршендите признаха, че са го наели да убие брат ми.
— Може да са отчаяни — допусна Роион и се сви в стола си. — Една фракция сред тях иска мир, а друга прави всичко по силите си да ни разгроми.
— Както и да е — отговори Далинар и хвърли поглед към Садеас, — аз възнамерявам да се готвя за най-лошото. Ще се отправя към центъра на Пустите равнини — или за да разбия паршендите завинаги, или за да се предадат и да сложат оръжие. Но подготовката на подобен поход изисква време. Ще трябва да обуча хората си за продължителни действия и да пратя съгледвачи да картографират по-надълбоко в средата на Пустите равнини. Освен това, трябва да избера няколко нови Броненосци.
— … нови Броненосци ли? — попита Роион и костенуркоподобната му глава се надигна любопитно.
— Скоро ще притежавам още Брони — обясни Далинар.
— А позволено ли ни е да узнаем източника на това удивително богатство? — попита Аладар.
— Просто Адолин ще ги спечели от всички вас — каза Далинар.
Някои се разсмяха, все едно бяха чули някаква шега. Ала не личеше Далинар да се шегува. Той седна и присъстващите приеха това като знак, че срещата е приключила. Отново пролича, че Далинар, а не кралят, я ръководи.