Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Лукава змиорка. Докато другите воюват, Вие строите стопанство.
— Налагаше се да внимавам — довери ѝ Себариал и се приведе напред. — В началото не исках те да забележат какво правя.
— Умно. А защо ми казвате?
— Без друго ще разбереш, ако работиш с моите писари. Пък и потайността вече не е важна. Манифактурите работят, а армиите ми излизат на платата по-малко от веднъж месечно. Плащам си на Далинар глоба, задето избягвам изпращането на войска и го принуждавам да търси друг, обаче си струва парите. Все пак, по-умните Върховни принцове разбраха с какво съм се захванал. А другите просто си мислят, че съм ленив глупак.
— Значи не сте ленив глупак?
— Ами! Точно такъв съм си! — възкликна той. — Войната е тежка работа. Войниците мрат, та се налага да плащам на семействата им. Цялата история е безполезна от край до край. — Той погледна през прозореца. — Преди три години разбрах тайната. Всичко живо идваше тук, обаче никой не приемаше това място като нещо постоянно. Въпреки стойността на скъпоценните ядра, които обезпечаваха присъствието на Алеткар тук завинаги…
Себариал се усмихна.
Каретата най-сетне спря пред скромна по размери господарска къща между по-високите жилищни сгради. Къщата имаше градини с декоративен шистокор, павирана алея и даже няколко дървета. Внушителна, макар и не по размер, постройката беше в изискан класически стил, с колонада отпред. Редицата по-високи сгради зад къщата представляваше отличен ветролом.
— Май ще имаме стая за тебе. В избата. Като че никога не ми стига мястото за всичките работи, дето се очаква да притежавам. Три пълни набора мебелировка за вечери. Ба! Все едно съм се засилил да каня гости.
— Наистина нямате високо мнение за другите, нали? — попита Шалан.
— Мразя ги. Обаче се старая да мразя всички. Така няма опасност да пропусна някой, който особено си заслужава. Както и да е, пристигнахме. Не очаквай да ти подам ръка да слезеш.
Шалан нямаше нужда от него — един лакей доприпка и ѝ помогна да слезе на каменните стъпала край алеята. Друг отиде при Себариал, който го наруга, но прие помощта.
Дребна жена в хубава рокля стоеше с ръце на кръста на стълбището на къщата. Имаше къдрави тъмни коси. Значи от северен Алеткар?
— Ах — въздъхна Себариал, докато двамата с Шалан крачеха към жената. — Проклятието на моето съществувание. Постарай се да сдържаш смеха си, докато се разделим. Крехката ми и стара суетна особа вече не се справя с подигравките.
Шалан го погледна объркано.
А после жената заговори.
— Моля те кажи ми, че не си я отвлякъл, Тури.
Не, въобще не е от алетите, прецени Шалан и опита да определи акцента на жената. Хердазийка. Особените грапави като камък нокти го доказваха. Беше тъмноока, но хубавите дрехи показваха, че не е слугиня.
Разбира се. Наложницата.
— Тя настоя да дойде с мен, Палона — заобяснява Себариал, докато се качваше по стълбите. — Не успях да я разубедя. Ще трябва да ѝ дадем стая или нещо подобно.
— И коя е тя?
— Чужденка някаква. Когато каза, че иска да дойде при мен, това явно подразни стария Далинар, та ѝ разреших. — Той позамълча, а после попита Шалан — Как ти беше името?
— Шалан Давар — отвърна тя и се поклони на Палона. Може и да беше тъмноока, ала личеше, че тя е главата на това домакинство.
Хердазийката шавна с вежда.
— Е, възпитана е, значи сигурно няма да ѝ пасне тук. Честно ти казвам, не мога да повярвам, че си прибрал у дома една случайна жена, само защото си помислил, че това ще ядоса някой от останалите Върховни принцове.
— Ба! Жено, ти ме държиш под чехъл повече от всеки друг мъж в цял Алеткар…
— Не сме в Алеткар.
— … а аз дори не съм женен, Бурята да го отнесе!
— Няма да се омъжа за теб, така че престани да се натискаш — отвърна Палона, скръсти ръце и почна преценяващо да оглежда Шалан от глава до пети. — Твърде млада е за тебе.
Себариал се ухили.
— Вече използвах това. За Рутар. Приятно беше — така взе да плюе, че за малко да го помисля за буря.
Палона се усмихна, после му махна да влиза.
— В кабинета ти има греяно вино с подправки.
Себариал се потътри към вратата.
— Храна?
— Изгони готвача, не помниш ли?
— Ох, така беше. А ти можеше да сготвиш.
— И ти можеше.