Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Трябва ми нова доставка, - промърмори лесърът след миг.
- С радост ще я доставя.
- Трябва ми заем, - сега Асейл се намръщи, ала лесърът продължи преди той да каже нещо. – Донеси ми тази стока и ще се погрижа да ти платят.
- Не правя бизнес така.
- Ето какво знам за теб и твоите хора. Управлението ви е малко, но контролира голяма зона. Имате нужда от доставчици, защото сте избили всички, които преди са били тук. Без мен и моята организация? Не се обиждай, но сте прецакани яко. Не можете да обслужите цял Колдуел и стоката ви не струва нищо, ако не можете да я сложите в ръцете на онези, които я ползват, - след като Асейл не отговори веднага, лесърът се засмя леко. – Или мислеше, че никой не ви знае, приятелю?
Асейл стисна здраво телефона си.
- Така че мисля, че си прав, - заключи убиецът. – С теб сме приятелчета. Няма нужда да правя сделки с който и да е главният. Особено не и в моето… настоящо състояние.
Да, само миризмата би накарала Бенлоиз да му тръшне вратата под носа, помисли си Асейл.
- Аз имам нужда от теб. И ти от мен. И точно затова ще ми донесеш поръчката и ще ми отпуснеш четиридесет и осем часа, за да ти я платя. Точно както ти каза. Без другото нямаме нищо, братле.
Асейл оголи зъби, отражението на лицето му в монитора определено беше страховито.
И все пак гласът му остана равен и спокоен.
- Къде искаш да се срещнем?
Лесърът се засмя отново сякаш се наслаждаваше на това, а Асейл се фокусира върху ръмжащия си образ. Би било неразумно за лесъра да става алчен или да си позволява много своеволия.
Нещото, което винаги е вярно за бизнеса? Никой не е незаменим.
Когато Трез се събуди, се почувства сякаш се носи върху облак – и за част от секундата се зачуди дали наистина не беше така. Тялото му беше напълно безтегловно, до степен, в която не беше сигурен дали лежи по гръб или по корем.
Странен звук разряза мъглата.
Шшшшсст.
Вдигна глава и веднага се ориентира: червената светлина на алармения му часовник му казваше, че е по корем и то диагонално на леглото.
Звукът отновосе появи.
Какво беше? Метал върху метал?
Усещаше как Ай Ем се движи в коридора, присъствието на брат му беше познато като неговото собствено. Така че ако беше някой друг в апартамента или някаква заплаха? Ай Ем щеше да се справи с това.
Изправи се, стана от леглото и… о, уоу, стаята се завъртя. И все пак в стомаха му нямаше нищо. Като се замисли, беше възможно да е повърнал черния си дроб, бъбреците и дробовете си от тази мигрена. Добрите новини бяха, че болката я нямаше и гадният резултат от това не беше толкова лош. Нещо като да си пиян, с целия махмурлук на пълни обороти.
Когато влезе в банята, не светна лампите. Все още беше малко рано за това.
Душът беше толкова приятен, че почти се разплака. И не си направи труда да се обръсне – щеше да има време за това после, след като се нахрани. Халатът беше добро решение – топъл, особено след като прибра краищата му и се покри съвсем.
С боси крака бе малко гадно, особено след като излезе от спалнята си и стъпи върху мраморния под в коридора, но трябваше да разбере какво, по дяволите, бе…
Трез се спря, когато достигна входа на няколкото стаи на брат си. Ай Ем беше до гардероба си, вадеше ризи, закачени по закачалки.
След като дръпна още една купчина наведнъж от месинговата пръчка, този „шшсст“ звук прозвуча отново.
Както обикновено, брат му не се изненада, когато Трез се появи. Просто метна нещата върху леглото си.
По дяволите.
- Отиваш ли някъде? – промърмори Трез, гласът му звучеше прекалено силен в главата му.
- Да.
Дявол да го вземе.
- Слушай, Ай Ем, не исках…
- Стягам и твоя багаж.
Трез примигна няколко пъти.
- О? – поне нямаше да изчезне сам. Освен ако не искаше да изпита удоволствието от това да метне нещата на Трез през балкона?
- Намерих по-безопасно място.
- В Колдуел ли е?
- Да.
И ето, че звучи мелодията от „Джиопарди!“*.
- Ще ми кажеш ли къде?
- Бих, ако можех.
Трез простена и се облегна на касата на вратата, разтърка очи.
- Намерил си ни място и не знаеш къде е?
- Не.