Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Информация, а? — ухили се презрително Аспиш. — За какво? За курвата му? За онзи глупак Свенсон? За…
— Млъкнете, полковник — изсъска тя, загубила търпение.
Чан беше щастлив и доста изненадан да види как Аспиш отстъпи и недоволно изсумтя. И млъкна.
Балната зала бе наблизо. Беше логично да я използват за друго събиране — може би публиката от голямата зала вече бе там заедно с останалите. Със свито сърце Чан изведнъж се запита дали след като не я бе намерил в голямата зала, госпожица Темпъл не е отведена в театъра. Дали я бе подминал толкова отблизо и навреме, че бе чул овациите за нейното погубване?
Тропотът на ботушите на драгуните заглушаваше другите звуци в къщата. Чан се питаше дали собствената му екзекуция ще е основната атракция. Щеше да счупи книгата над собствената си глава, преди да позволи това да се случи. По всичко изглеждаше, че този край е достатъчно бърз и еднакво ужасяващ както за зрителите, така и за умиращия. Така поне щеше да преобърне стомасите на екзекуторите си в сетния си миг.
Усети, че госпожа Стърн го гледа, и наклони глава в подигравателна покана да заговори, но тя за първи път се поколеба.
— Бих… ако може… бих била благодарна, защото бях заета другаде, ако ми кажете какво видяхте при графа… там долу…
Чан едва се сдържа да не я зашлеви.
— Какво видях ли?
— Питам, защото не зная. Госпожа Марчмур и госпожица Пул — познавах ги, знам, че те са преминали през… че великото дело на графа…
— Те по свое желание ли отидоха при него? — попита настоятелно Чан.
— О, да — отвърна госпожа Стърн.
— А вие защо не го направихте?
Тя се поколеба само за миг.
— Аз… имам свои отговорности за тази вечер…
Прекъсна я властното изсумтяване на Аспиш, явно предупреждение за тази тема на разговор или за разговорите с Чан изобщо.
— Вместо вас там беше Анжелик.
— Да.
— По своя воля?
Госпожа Стърн се обърна към Аспиш, преди той да успее да изсумти отново, и се сопна:
— Полковник, замълчете! — И пак погледна Чан. — И моят ред ще дойде. Но доктор Свенсон сигурно ви е казал — да, зная кой е той, както зная и коя е Селесте Темпъл — какво се е случило с жената в Института. Дори чух, че вие също сте били там, дори може би сте отговорен. Не казвам, че е било нарочно — добави бързо тя, когато Чан отвори уста да възрази, — а просто, че добре знаете, че състоянието й е било тежко. Според графа това бе единственият й шанс.
— Шанс за какво? Вие не видяхте в какво се превърна!
— Така е…
— Тогава не трябва да говорите за това — почти извика Чан.
Аспиш се изсмя злорадо.
— Какво ви е толкова забавно, полковник? — изръмжа Чан.
— Вие сте ми забавен, Кардинале. Момент.
Аспиш спря, извади тънка черна пура и я запали. Погледна Чан със злобна усмивка и продължи:
— Разбирате ли, бяхте ми представен като човек с безгранична поквара — тип без скрупули и съвест, готов да преследва и убива срещу заплащане. А сега какво виждам — в сетните ви часове, когато от живота ви не е останало нищо — човек, привързан към една курва, която мисли за него колкото за това какво е закусвала вчера, който работи в съюз — той, вълкът единак! — с един малоумен доктор и още по-малоумно момиче. Или е по-точно да кажа „стара мома“? На колко е тя — на двайсет и пет? И единственият мъж, който би я взел, се е опомнил и я е захвърлил като дърта кранта!
— Значи са живи? — попита Чан.
— О, не съм казал такова нещо. — Аспиш се изсмя подигравателно.
— Сигурно знаете, полковник, че току-що убих майор Блах и трима от хората му — а може и петима, нямах време да проверя. Ще ми достави също такова удоволствие да убия и вас.
Аспиш изпръхтя презрително.
— Знаете ли, госпожо Стърн — Чан заговори достатъчно високо, та всички драгуни да го чуят добре, — как се запознах с полковника? Сега ще ви кажа…
Аспиш изръмжа и посегна към сабята си. Чан вдигна книгата високо над главата си. Двете редици драгуни вдигнаха оръжията си. Госпожа Стърн застана между тях с широко отворени очи.
— Полковник, Кардинале, това не бива да става…
Чан не й обърна внимание, гледаше свирепо изпълнените с омраза очи на Аспиш.