Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Ще бъде най-добре, Кардинал Чан — каза, — да излезем извън обсега.
Вървяха в мълчание. Драгуните се бяха строили пред и зад тях. Лудо биещото сърце на Чан още не се бе отърсило от горчивото въздействие на видението на Анжелик, най-нежните му спомени сега бяха очернени от съжаление, докато не видя жената да поглежда към книгата в ръцете му. Той не каза нищо. Беше в плен на гнева и отчаянието, физически бе развалина, с всяка стъпка умът му затъваше по-дълбоко в жлъчен фатализъм. Не можеше да погледне някой войник, жената или охранените лица на прислужниците, които го зяпаха, докато минаваше покрай драгуните, без да репетира в ума си най-бързия и най-жесток ъгъл на нападение с бръснача.
— Мога ли да ви попитам откъде взехте това? — попита жената. Гледаше книгата.
— От една стая — отвърна отсечено Чан. — Беше вцепенила дамата, на която бе дадена. Когато я намерих, тя не осъзнаваше, че един войник се опитва да я изнасили.
Каза го с възможно най-рязък тон. Жената с черната маска с пера не трепна.
— Може ли да попитам какво направихте?
— Освен че взех книгата ли? — попита Чан. — Не си спомням точно. Да не би да ви е грижа?
— Толкова ли е странно?
Чан спря, гласът му стана необичайно груб:
— От това, което видях, мадам, е невъзможно!
Драгуните спряха заради тона му, ботушите им изтропаха в унисон върху мраморния под, сабите им се вдигнаха. Жената вдигна ръка да мируват.
— Разбира се, сигурно е много разстройващо. Зная, че работата на графа е трудна — и да си я представи човек, и да я понесе. Аз, разбира се, съм преминала Процеса, но той не е нищо в сравнение с това… което трябва да сте видели… в кулата.
Изражението й бе напълно разумно, дори състрадателно — Чан не можеше да го понесе. Той махна ядосано към оплескания с кръв под зад тях.
— Какво е станало там? Някаква трудна работа ли? Поредната екзекуция?
— Вашите ръце, Кардинале, също са покрити с кръв — имате ли право да говорите?
Чан нямаше какво да каже на това.
— Не мога да ви кажа какво е станало тук — продължи тя. — Аз бях другаде в къщата. Но това несъмнено подчертава и за двама ни колко са сериозни нещата.
Устните му се разтегнаха в подигравателна усмивка.
— Да вървим — каза тя. — Закъсняваме…
— Къде? — попита Чан.
— Където ще намерите отговор на въпросите си, разбира се. Вие не сте центърът на това дело.
Преди Чан да успее да отговори, от коридора пред тях се чу груб глас.
— Госпожо Стърн! Госпожо Стърн! — викаше полковник Аспиш. — Къде е господин Бленхайм? Търсят го спешно!
Жената се обърна, а редицата драгуни се разстъпи, за да пропусне офицера си, който се приближи начело на друг отряд. Куцаше. Направи се, че не забелязва Чан, и нарочно впери поглед в жената.
— Скъпи полковник Аспиш… — започна тя, но той грубо я прекъсна:
— Къде е господин Бленхайм? Търсят го. Не може да има закъснения!
— Не зная. Пратиха ме да взема…
— Знам — прекъсна я Аспиш, сякаш ако не й позволеше да произнесе името на Чан, щеше да заличи факта, че го е наел. — Но толкова се забавихте, че ме помолиха аз да ви взема. — Обърна се към войниците, които бяха дошли с него, посочи стаите отстрани и нареди: — По трима във всяко крило — бързо. Трябва да го намерим!
Войниците хукнаха. Аспиш — избягваше да поглежда към Чан — застана от другата страна на жената, като й предложи ръката си: Чан си помисли, че това е по-скоро за да помогне на накуцването си, а не на дамата. Запита се какво се е случило с крака на полковника и от това му стана малко по-добре.
— Има ли причина този да не е окован или мъртъв? — попита полковникът колкото можеше по-любезно, за да скрие раздразнението си, че изобщо се налага да пита.
— Нямам такива нареждания — отговори госпожа Стърн, която, Чан го осъзна чак сега, едва ли бе повече от трийсетгодишна.
— Той е невероятно опасен и безскрупулен.
— Така ми казаха. И все пак — тя се обърна към Чан със странно безразлично изражение — той всъщност няма избор. Единственото, което може да помогне на Кардинал Чан — дори само за да успокои душата му — е информацията. Водим го при нея. Освен това нямам желание да изгубя книга в ненужна битка, а у Кардинала има една.