Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Глава XXXV

Какво се криеше зад мистър Панкс, на ръката на малката Дорит

По същото това време мистър Панкс в изпълнение на уговорката си с Кленъм му разкри цялата си циганска история и му разказа за щастието на малката Дорит. Баща й бил законен наследник на едно голямо имущество, което дълго време стояло неизвестно, непотърсено и непрестанно трупало лихви. Сега правата му над него били изяснени, нищо не се препречвало на пътя му, вратите на Маршалси стояли отворени пред него, стените на Маршалси се сривали край него, само няколко драсвания с перото му и той ставал много богат човек.

В проследяването на иска до пълното му възстановяване мистър Панкс бе проявил една проницателност, пред която нищо не бе успяло да се препречи, и едно търпение и потайност, които нищо не бе успяло да разколебае.

— И през ума не ми минаваше, сър — каза Панкс, — че като пресичахме Смитфийлд в онази нощ и когато ви разправях със събирането на какви дългове се занимавам, през ум не ми минаваше какво ще произлезе от това. И през ум не ми минаваше, сър, когато ви казах, че вие не сте от корнуолските Кленъм, че ще дойде денят, в който да ви посоча кои са Дорит от Дорсетшиър. — Тогава той се впусна да обяснява подробностите: как това име било вписано в бележника му и как отначало му направило впечатление само името. Как, понеже често забелязвал, че две еднакви имена, произхождащи дори от един и същи край, нямат никакво родство помежду си — ни близко, ни далечно, той отначало не му обърнал особено внимание; само си бил помислил каква изненадваща промяна би могла да настъпи в живота на една малка шивачка, ако се окаже, че е наследница на такова голямо богатство. Как, според думите му, той се заинтересувал от тази идея единствено защото от тази малка кротка шивачка се излъчвало нещо необичайно, което го привличало към нея и възбуждало неговото любопитство. Как започнал да си проправя пътя сантиметър по сантиметър, „Изкъртичих го просто, сър (точно така се изрази мистър Панкс), песъчинка по песъчинка“. Как в самото начало на работата, описана посредством този новосъздаден глагол, който, за да представи по-нагледно, мистър Панкс се принуди да затвори очи и да поръси косата си по челото, той преминавал от внезапни просветления и надежди към черен мрак и пълна безнадеждност и после пак ту към едното, ту към другото. Как си създал приятелства в тъмницата нарочно, за да може да влиза и да излиза оттам, както правели всички останали посетители; и как първият лъч на просветление се процедил несъзнателно от самия мистър Дорит и от неговия син; а с тях двамата той лесно успял да се запознае; и с които двамина водел дълги разговори, на пръв поглед най-обикновени („Но винаги с къртича цел, не забравяйте, сър“ — каза мистър Панкс); и от които научил, без изобщо да го заподозрат, две-три малки подробности от историята на фамилията, които пък, когато започнал да прави собствените си заключения, го довели до други подробности. Как накрая на мистър Панкс му станало ясно, че е извършил истинско откритие за законния наследник на едно голямо богатство и че това негово откритие сега вече трябвало да бъде доведено до законното му оформяне и осъществяване. Как тогава той накарал своя хазяин мистър Ръг да му даде клетва за опазване на дълбока тайна и го взел в своето къртичо съдружие. Как назначили Джон Чивъри за свой единствен чиновник и агент, която служба той изпълнявал с дълбока преданост. И как до този настоящи час, в който видни банкови авторитети и специалисти по правото най-сетне им заявили, че работата им е доведена до успешния си край, те не били споделили нищо с ни едно друго човешко същество.