Кралят на зимата

— Но пък изглеждате чудесно, господарю — каза Иса с възхищение.

— Ще бъда един чудесен труп, ако не ми пазиш фланга — отвърнах му аз. — Чувствам се така, сякаш ще трябва да се сражавам, влязъл в кофа. — Свалих шлема и си отдъхнах, защото той беше много тежък и тесен и силно притискаше черепа ми. — Когато видях тази ризница за първи път — казах аз на Иса, — исках да я имам повече от всичко на света. Сега с удоволствие бих я заменил за един приличен кожен нагръдник.

— Всичко ще е наред, господарю — отговори Иса, захилен.

Имахме много работа. Жените и децата, изоставени от разбитите войници на Валърин, трябваше да бъдат отведени на юг далеч от долината. След това трябваше да подготвим защитен вал близо до останките от барикадата. Сеграмор се страхуваше, че превъзхождащият ни противник ще ни помете от долината преди конниците на Артър да са ни дошли на помощ и затова подготви терена, колкото се може по-добре. Моите хора искаха да поспят, но вместо това изкопахме един плитък ров напреко на долината. Ровът никъде не беше достатъчно дълбок, за да може да спре някой, но пък щеше да разстрои марша на атакуващите копиеносци, когато дойдеха близо до нашата линия. Преградата от боровите дървета беше точно зад рова и бележеше крайната южна линия, до която можехме да отстъпваме и мястото, което трябваше да защитаваме до смърт. Сеграмор подпря някои от повалените дървета с копията, захвърлени от войниците на Валърин. Копията бяха забити дълбоко в земята под ъгъл, така че острите им върхове стърчаха между клоните на боровете. Ние оставихме разчистения процеп в средата на барикадата, за да можем да се оттеглим оттам зад преградата, когато повече не можем да отстояваме на натиска на врага.

Безпокоеше ме стръмният открит склон, по който се бяхме спуснали на зазоряване. Без съмнение, воините на Горфидид щяха да атакуват право нагоре по долината, но опълченците вероятно щяха да бъдат изпратени да заемат възвишенията, за да държат под заплаха нашия ляв фланг. Сеграмор обаче не можеше да отдели хора за защитата на възвишенията, а и Нимю твърдеше, че там няма да има нужда от хора. Тя взе десет от копията на разбитите поуисци. С помощта на шестима от моите хора Нимю отряза главите на десет от мъртвите копиеносци на Валърин. Копията и кървавите глави бяха отнесени горе на хълма. Нимю нареди копията да бъдат забити с дръжките надолу в земята и след това набучи главите върху железните остриета. После сплете трева и направи отвратителни перуки върху мъртвешките глави. Във всеки възел, в който бяха сплетени стъблата, имаше заклинание. Копията бяха забити на голямо разстояние едно от друго, но Нимю пръсна между тях клонки от тисово дърво. Така тя направи преграда, пазена от духове — един ред от човешки плашила, пълни с магии и заклинания, — преграда, която никой жив човек не би посмял да премине без помощта на друид. Сеграмор искаше Нимю да направи още една такава преграда на север от брода, но тя отказа.