Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Твоят противник беше Валърин — казах аз на Артър.
Трябваха му няколко секунди, за да си спомни името, след това се усмихна. Той беше свалил шлема си и беше слязъл от коня, за да ни поздрави.
— Горкият Валърин — каза Артър, — да загубиш два пъти, никак не е лесно.
След това Артър ме прегърна и благодари на моите хора.
— Нощта беше толкова тъмна — каза той, — съмнявах се, че ще намериш долината.
— Ами не я намерих аз. Нимю я намери.
— Тогава трябва да благодаря на вас — обърна се той към Нимю.
— Твоята победа днес ще бъде най-добрият начин да ми благодариш — каза тя.
— С помощта на Боговете.
Артър се обърна към Галахад, който беше участвал в атаката.
— Вървете на юг, лорд принц, отнесете моите поздрави на Тюдрик и го помолете да вдигне копиеносците си на наша страна. Дано Бог ви дари с красноречие.
Галахад срита коня си и тръгна на юг през окървавената долина. Артър се обърна и се загледа в един връх на около миля северно от брода. Там имаше старо землено укрепление, построено от Древния народ, но сега беше пусто.
— Ще стане лошо — каза той с усмивка, — ако някой открие скривалището ни.
Той искаше да намери скривалище за тежката броня на своя кон и след това да препусне на север, за да изкара хората на Горфидид от военните им лагери в Браногениум.
— Нимю ще направи заклинание над скривалището ви — казах аз.
— Наистина ли, лейди — попита той сериозно.
Тя отиде да намери череп. Артър отново ме тупна по гърба и викна слугата си Хигуид да му помогне да си свали тежката ризница. Измъкнаха ризницата през главата на Артър и тя разроши късата му коса.
— Би ли я поносил? — попита ме той.
— Аз ли? — бях удивен.
— Когато враговете нападнат — каза той, — те ще очакват да ме намерят тук и ако не съм тук, ще усетят капана — усмихна се той. — Бих помолил Сеграмор, но неговото лице е доста по-странно от твоето, лорд Дерфел. Все пак ще трябва да подкъсиш малко косата си.
Русата ми коса се подаваше под ръба на шлема и всеки щеше да разбере, че не съм Артър.
— Може би ще трябва да подрежеш малко и брадата си — добави Артър.
Аз взех ризницата от Хигуид и бях поразен от тежестта й.
— Ще бъде чест за мен — казах аз.
— Тежка е — предупреди ме той. — Ще ти стане горещо и няма да можеш да виждаш настрани, когато носиш шлема, така че ще ти трябват двама добри воини да те пазят отстрани. — Артър усети колебанието ми и попита — Да помоля ли някой друг да я носи?
— Не, не, господарю — казах аз. — Аз ще я нося.
— Това ще бъде опасно — предупреди ме той.
— Не съм и очаквал друго, господарю — отвърнах аз.
— Ще ти оставя знамената. Когато Горфидид дойде трябва да бъде убеден, че всичките му врагове са на едно място. Ще бъде тежко сражение, Дерфел.
— Галахад ще доведе подкрепления — казаха за уверено.
Той взе моя нагръдник и щита ми, даде ми своя бляскав щит и бялото си наметало. След това Артър пое юздите на Ламрей.
— Дотук беше лесната част на деня — каза той, след като му помогнаха да се качи на седлото. Артър повика Сеграмор и се обърна към двама ни: — Врагът ще бъде тук към обяд. Направете каквото можете, за да се подготвите и след това се бийте, както никога досега. Ако се видим отново, значи сме победили. Ако не, тогава ви благодаря, поздравявам ви и ще ви чакам на пиршеството в Отвъдния свят.
Артър викна на хората си да се качват на конете и тръгна на север.
Ние зачакахме началото на истинската битка.