Цялото кралско войнство

Том Старк може и да беше още дете, както каза Шефа, но той изигра определена роля за по-нататъшния развой на събитията. Не малка роля имаше и Шефа, струва ми се, тъй като именно той беше направил от Том това, което Том представляваше. Така се получаваше затворен кръг, синът бе само продължение на бащата и когато двамата се гледаха свирепо, човек имаше чувството, че това е едно и също отражение в две огледала. Двамата наистина много си приличаха — по един и същи начин навеждаха глава на една страна, по един и същи я издаваха напред, имаха еднакви резки жестове. Том представляваше трениран, самоуверен, по-излъскан, подстриган вариант на това, което беше Шефа по времето на нашето запознанство. Но голямата разлика се състоеше в следното: в онези далечни дни Шефа вървеше опипом, слепешката към откриването на себе си, на своята голяма дарба, той вървеше, воден от някакъв сляп неосъзнат импулс, властен като съдба или като неизлечима болест, вървеше с увисналия на задника комбинезон или с тесния, лъснал вече костюм от син серж. А Том не вървеше нито опипом, нито слепешката, не търсеше да открие нищо, а най-малко себе си. Той знаеше, че е Том Старк — най-невероятното, най-забележителното явление на света. Том Старк от американския национален, няма грешка. И никакви комбинезони не висяха около яките му бедра и железните колене. Не, той заставаше като боксьор насред стаята, с обувки с дебели каучукови подметки, със сиво спортно сако, само заметнато на раменете, с плътна бяла риза, разкопчана под бронзовата шия, с червена вълнена вратовръзка с отпуснат, голям колкото юмрук възел, изкривен малко на една страна, със самоуверен поглед, който бавно оглеждаше околните, и яка, гладко обръсната челюст, която лениво размазваше неизменната дъвка на спортиста. Знаете как дъвчат дъвка спортистите. О, той беше герой и съвсем не вървеше опипом или слепешката. Той знаеше какво представлява.

Том знаеше, че е звезда. И затова не си даваше труд да спазва изискванията. Дори изискванията за тренировки. „Аз и без това ще им вкарам толкова, колкото са нужни — казваше той на баща си. — Тогава какво, по дяволите, искаш от мен?“ Но веднъж сбърка сметката. Една събота вечер след мача той, Тад Мелън, който играеше резерва в нападението, и Гъп Лосън, редовен защитник, отишли да се почерпят в една кръчма. И може би всичко е щяло да мине благополучно, ако не се счепкали с едни тъпанари, които нищо не разбирали от ръгби, но не обичали да закачат момичетата им. Ония бяха взели здравето на Гъп Лосън и той постъпи в болница и не игра няколко седмици. Том и Тад отнесли само по няколко юмрука, след което околните се намесили и разтървали биещите се. Но всичко това се струпа на главата на треньора Били Мартин. То бе изнесено във вестниците и Били се видя принуден да отстрани за известно време Том Старк и Тад Мелън. Това промени рязко съотношението на силите за мача с „Джорджия“, който трябваше да се играе следващата събота. Този сезон отборът на Джорджия играеше превъзходно и нашите залагаха всичко на Том.