Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Шефа понесе удара мъжки. Без тюхкане и крясъци — дори когато първата половина завърши със седем на нула за „Джорджия“. Но щом се чу свирката, той скочи.
— Хайде — обърна се към мен и аз разбрах, че се отправя към съблекалните.
Последвах го дотам, облегнах се на рамката на вратата и започнах да гледам какво става. На стадиона вече свиреше музиката. Оркестърът сигурно маршируваше около игрището и слънцето (това беше първият мач, който се играеше през деня, тъй като времето вече захладяваше) блестеше по медните инструменти и по размахващата се златна палка на капелмайстора. След малко оркестърът, някъде далеч, започна да обяснява на любимия роден щат колко много го обичаме, как сме готови да се бием, бием, бием за него, да умрем за него — родина на герои. В това време героите, омърлушени и останали без душа, лежаха наоколо, оставили се в ръцете на масажиста.
В началото Шефа не каза нито дума. Влезе в помещението и огледа бавно отпуснатите тела. Атмосферата напомняше морга. Игла да паднеше, щеше да се чуе. Мъртва тишина. Само веднъж изчегъртаха по цимента бутони, когато някой незабелязано размърда крак, и веднъж-дваж скръцнаха доспехите, когато някой променяше позата си. Треньорът Били Мартин стоеше в другия край на помещението с нахлупена над очите шапка и дъвчеше мрачно незапалената пура. Шефа ги обикаляше с поглед един по един, а в това време оркестърът продължаваше да се врича във вярност на щата и колежаните стояха прави на трибуните под гальовното есенно слънце, притиснали в умиление шапки до сърцата си.
Погледът на Шефа се спря на Джими Хардуич, който седеше на една пейка. Джими беше резервно крило. Той влезе в играта през втората четвъртина, защото лявото крило играеше като бабичка, страдаща от запек. Джими би могъл да се отличи. И му се представи възможност. Той получи пас. Но изпусна топката. И сега, когато очите на Шефа се спряха върху Джими, той отвърна с мрачен поглед, Шефа продължи да го гледа и Джими не издържа:
— Какво чакате още, наругайте ме.
Но Шефа не го наруга. Той не каза нищо. Само са приближи бавно към пейката и застана пред Джими. После все така бавно вдигна дясната си ръка и я сложи на рамото на Джими. Той не го потупа. Само сложи ръка върху него, както човек прави, когато иска да успокои възбуден кон.
Той вече не гледаше Джими, а обгръщаше с поглед останалите.
— Момчета — каза Шефа, — дойдох само да ви кажа, че вие направихте всичко, което беше по силите ви.
Той стоеше с ръка върху рамото на Джими и чакаше. Джими се разплака. Тогава Шефа каза:
— И съм сигурен, че ще направите всичко, което е по силите ви. Защото зная каква закваска имате.
Той пак изчака. После свали ръка от рамото на Джими, обърна се бавно и тръгна към вратата. Там се спря и ги огледа още веднъж.
— И да знаете, че няма да ви забравя — каза той и излезе.
Сега Джими плачеше неудържимо.
Последвах Шефа навън, където музиката надуваше някакъв марш.
Когато започна втората половина, момчетата играеха на кръв. Още в началото те вкараха топката в противниковата врата. Шефа гледаше мрачно, но видимо доволен. В четвъртата четвъртина „Джорджия“ притисна нашите почти пред самата врата, те устискаха известно време, но после джорджийци пробиха и вкараха гол. Така играта завърши при резултата десет на седем.
Но ние все още имахме възможност да спечелим първенството. Ако победяхме във всички останали мачове. Другата събота Том Старк отново излезе на игрището. Излезе, защото Шефа беше натиснал здраво Били Мартин. Само затова — Шефа сам ми призна.
— Мартин как глътна това? — попитах аз.
— Не искаше да го глътне — отвърна Шефа, — но аз го принудих.
Не казах нищо, пък и нямаше какво да кажа. Но Шефа тикна глава в лицето ми и рече:
— Няма да му позволя да провали всичко, разбери това. Сега имаме възможност да спечелим първенството, а това копеле иска да провали всичко.