Империя на бури

Безрадостният, суров елф, с когото се беше запознала, който бе живял в очакване на опонент, достатъчно добър да го дари със смърт... Сега същият той я гледаше с щастие в очите.

Елин взе ръката му и я стисна силно.

– Роуан.

Искрата в погледа му угасна.

Тя стисна пръстите му още по-силно.

– Роуан, искам да направиш нещо за мен.

***

Манон лежеше свита настрани в тясното си легло, а сънят отказваше да дойде.

Но не заради отвратителните условия – не, беше спала в много по-лоши, дори в сравнение със зле запушената дупка в стената.

Тя отправи поглед през нея към снопа лунна светлина, който се процеждаше в каютата й заедно със соления летен бриз.

Нямаше да търси крочаните. Както и да я наричаше кралицата на Терасен, да приеме корените си беше едно, да се обяви за крочанска кралица – съвсем друго. И бездруго се съмняваше да й се отдадат в служба, при положение че беше убила принцесата им. Собствената си доведена сестра.

И дори крочаните да се преклоняха пред нея, да приемеха да се борят за каузата й... Манон докосна с ръка дебелия белег на корема си. Железни зъби нямаше да споделят с тях Пустошта.

Но точно това мислене, разсъждаваше тя, обръщайки се по гръб и отлепяйки косата си от потния си врат, ги беше обрекло на изгнание.

Отново надникна през пролуките в запушената дупка към морето отвъд. Чакаше да зърне сянка в нощното небе, да чуе охота на могъщи криле.

Абраксос вече трябваше да се е върнал. Тя потисна бушуващия в стомаха си ужас.

Но вместо криле долови скърцане на стъпки в коридора. Миг по-късно вратата се отвори на почти тихите си панти и пак се затвори. Някой я заключи.

Без да се надигне от леглото, Манон каза:

– Какво правиш тук.

Лунната светлина се процеждаше през синкавочерната коса на краля.

– Вече не си окована.

Думите му я накараха да седне в леглото, поглеждайки към куките на стената, от които висяха оковите й.

– Повече те влече с окови ли?

Сапфирените му очи като че ли проблеснаха в мрака и той облегна гръб на затворената врата.

– Понякога.

Тя изсумтя, но без да се замисли, каза:

– Още не съм чула коментара ти.

– За какво? – попита той, макар и отлично да знаеше

– За потеклото ми.

– Важно ли е за теб мнението ми, малка вещице?

Манон тръгна към него и спря едва на метър от лицето му усещайки всеки сантиметър нощ помежду им.

– Не изглеждаш възмутен, задето Елин плячкосала Мелисанде, без да сподели на никого, не те е грижа, че съм крочанка...

– Не бъркай мълчанието ми с равнодушие. Имам основание да не споделям възгледите си.

По пръстите му проблесна лед. Манон ги погледна.

– Чудно ми е твоя милост или кралицата ще се изправи срещу Ераван накрая.

– Ако огънят пребори тъмнината, ще се получи по-увлекателна легенда.

– Достатъчно увлекателно ми звучи да разкъсаш демонския крал, без да си служиш с ръце.

Той се поусмихна.

– Сещам се за по-добра употреба на ръцете ми – и невидимите, и истинските.