Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Наистина, ето това искаше от нея. Нищо повече от онова, което би пожелал от приятел.
Тънка усмивка затанцува по устните й.
– Да – пророни тя. – Да започнем оттам.
Той дръзна да направи още крачка към нея, без да го е грижа кой ги гледа от палубата, от мачтите или от армадата край тях. Красивите й скули пламнаха и му костваше големи усилия да не ги докосне с пръст, а после и с устни. Да вкуси кожата й.
Но щеше да й даде време. И да се радва на всеки миг, както беше посъветвал и нея.
Защото това щеше да е последният му лов. И нямаше намерение да пропилява всички приказни моменти наведнъж. Да губи времето, което съдбата им бе отредила, и всичко онова, което искаше да й покаже.
А копнееше да й покаже реките, горите и моретата на Терасен. Да я види как се смее във вихъра на есенните танци; как увива цветни ленти около майското дърво на пролет; как слуша с почуда древните предания за воини и призраци край буйните зимни огньове на планински пирове. Всичко. Щеше да й покаже всичко. И да се хвърля в бой отново и отново, за да се увери, че това ще е възможно.
Ето защо сега просто й се усмихна и докосна ръката й със своята.
– Радвам се, че поне веднъж сме на едно мнение.
60.
Елин и Ансел чукнаха бутилките си с вино над дългата, изподрана маса в камбуза и отпиха щедри глътки.
Отплаваха призори. На север – обратно на север. Към Терасен.
Елин опря лакти на гладкото дърво.
– Да пием за драматичните появи.
Лизандра, в облика си на призрачен леопард, която се беше свила върху пейката с глава в скута на Елин, откликна с тъничък котешки смях. Ансел примигна смаяно.
– И сега какво?
– Би било мило от твоя страна, Елин – промърмори Едион от другия край на масата, откъдето двамата с Роуан ги наблюдаваха ядосано, – ако поне с един от тайните си замисли ни запознаеш предварително.
– Но физиономиите ви са толкова безценни, когато дойде време за голямото разкритие – изчурулика тя.
Двамата с Роуан изръмжаха. О, не се и съмняваше, че са бесни. Подивели, задето не им беше казала за Ансел. Но идеята да ги разочарова, да се провали... Държеше да се заеме с това сама.
Роуан очевидно овладя гнева си достатъчно, че да попита Ансел:
– Нямаше ли илкени или Валги в Мелисанде?
– Намекваш, че войската ми не би смогнала да превземе града, ако имаше? – Тя глътна от виното си с просветващи от
смях очи. Дориан седеше между Фенрис и Гавриел; и тримата имаха благоразумието да не се обаждат. Лоркан и Елида бяха някъде на горната палуба. – Не, принце. – Продължи Ансел. – Попитах кралицата на Мелисанде защо в града й няма моратски изчадия и след известно увещаване тя ми изпя, че с хитрина е успяла да удържи ноктите на Ераван далеч от себе си. И войниците си.
Елин поизправи гръб и й се дощя да имаше повече вино от третината в бутилка, която вече беше изпила.
– Когато войната приключи – добави Ансел, – Мелисанде няма да може да се оправдава, че е бил под робството на Ераван или Валгите. Действията на кралицата и армията й, изборът им да се съюзят с него... всичко е било подбудено от човешки мотиви. – Тя стрелна остър поглед към най-тъмната част на камбуза, където Манон Черноклюна седеше сама. – Поне Мелисанде ще може да споделя страданието си с Железни зъби.
Железните зъби на Манон проблеснаха в смътната светлина. Никой не беше виждал, нито чувал уивърна й. А следобеда двете с Елида си бяха приказвали повече от час на палубата.
Елин реши да направи услуга на всички и да се намеси.
– Трябват ми още хора, Ансел. А аз не съм способна да бъда на толкова места наведнъж.
Останалите впериха очи в нея.
Ансел постави бутилката си на масата.
– Искаш да ти доведа още една армия?
– Искам да ми намериш загубените крочански вещици – Манон скочи на крака.
– Какво?
Елин зачопли с нокът една от драскотините на масата.
– Крият се някъде. Но със сигурност има живи, щом железни зъби ги издирват. Няма да се учудя, ако имат многобройна войска. Освен това искам да ми обещаеш, че ще споделиш територията на Пустошта с тях. Брайършф и половината крайбрежие остават за теб. Отстъпи им континенталните и южните земи.