Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– В моя е – обади се Елин.
Всички извърнаха погледи към нея. Тя се изсмя безрадостно.
Ансел само кимна.
– Тя пали пожарите и прехвърля вината на теб.
– С каква цел? – попита Дориан, прокарвайки пръсти през синкавочерната си коса.
– За да подрони авторитета й – отговори Роуан. – Да я накара да изглежда като тиранин, не като спасителка. Като заплаха, срещу която трябва да се обединяват, вместо да сключват съюзи с нея.
Елин плъзна език по зъбите си.
– Трябва да й го призная, добре си играе картите.
– Значи вече е достигнала тукашните брегове – рече Едион. – Но къде се крие, по дяволите?
Страх, тежък като камък, се стовари в корема на Елин. Не намери сили да отговори, че е потеглила на север, че навярно в този момент армадата й плаваше към незащитения Терасен. Надникна към Фенрис и Гавриел, които вече клатеха глави в безмълвен отговор на пронизителния поглед на Роуан.
– Тръгваме призори – обяви Елин.
***
Час по-късно, в смътната светлина на личната им каюта, Роуан начерта линия през картата, разгърната в средата на пода, после и втора до нея, и трета. Три линии с почти еднакво разстояние помежду им – широки ивици от континента. Елин ги огледа от мястото си до него.
Роуан нарисува стрелка от най-лявата линия към тази в средата и каза тихо, така че да не го чуят от съседните стаи и коридора:
– Ансел и армията й ще ударят откъм западните планини. – Нарисува и втора стрелка, тази с посока към най-дясната линия. – Ролф, мисенианците и армадата ще нападнат откъм източното крайбрежие. – Стрелка надолу и към десния край на рисунката му, където двете предишни щяха да се срещнат. – Гибелният легион и другата половина от армията на Ансел ще поемат центъра – от Еленови рога към сърцето на континента. И всичките ни сили ще се обединят при Морат. – Очите му бяха като зелен огън. – През цялото това време си придвижвала войските си в стратегическа позиция.
– Трябват ми още – каза Елин. – И още време.
Той сбърчи вежди.
– А ти в коя войска ще се сражаваш? – Едното ъгълче на устата му потрепна нагоре. – Предполагам, че няма смисъл да те увещавам да останеш зад огневата линия.
– Отлично знаеш, че няма.
– Е, така или иначе няма да е забавно, ако аз се окича с цялата слава, докато ти си седиш на задника. После ще те съсипя от подигравки.
Тя изсумтя и огледа другите карти, разгърнати по пода на каютата. Заедно се нареждаха като пъзел на света им – не само на континента, но и на земите отвъд него. И тя се извисяваше над него, сякаш виждаше армиите си, близки и далечни.
Роуан, все още коленичил, плъзна поглед по света в краката й.
Елин съзнаваше, че наистина може да е в краката й, ако спечелеше войната и си върнеше континента.
Очите й обходиха света, който някога й се бе струвал толкова необятен, а сега, когато го съзерцаваше отвисоко – безкрайно крехък. Малък и уязвим.
– Знай, че си способна – обади се Роуан с изпъкнала на светлината от фенера татуировка. – Да го превземеш. Да го завладееше целия. Използвай коварните ходове на Майев срещу нея самата. Изпълни онова си обещание.
В гласа му нямаше укор. Само откровена пресметливост, умисленост.
– А ти би ли останал до мен, ако се превърна в завоевател?
– Ще обединяваш народите; няма да грабиш и опожаряваш. Ще остана до теб, каквото ще да се случва.
– Но именно в това е заплахата, нали? – замисли се тя. – Другите кралства и земи ще живеят в непрекъснат страх, че един ден Терасен може да ми отеснее. Затова ще правят всичко по силите си да се уверят, че сме задоволени в границите си и имаме по-голяма полза от тях като съюзници и търговски партньори, отколкото като възможни завоевания.
Майев е нападнала крайбрежието на Ейлве, представяйки се за мен, за да настрои тези чужди земи срещу нас, да им припомни за мощта, която показах в Залива на Черепа... и да я използва срещу нас.
Той кимна.
– Но ако има как... би ли?
Представи си го за част от секундата – видя лицето си, изсечено върху статуи в кралства, толкова далечни, че дори не бяха чували за Терасен. Жива богиня – наследница на Мала и завоевателна на света. Щеше да разпръсне по континентите музика, книги и културни достижения, да заличи покварата, разяждаща някои тъмни кътчета на земята...
Но отвърна тихо:
– Не сега.
– По-натам?
– Ако ми омръзне да бъда кралица... сигурно ще се позамисля дали да не стана императрица. Да оставя на потомците си не само едно кралство, а толкова, колкото са звездите.
Нямаше как да навреди, изричайки го на глас. Мислейки за това, колкото и глупаво да беше. Макар че дори идеята за подобна възможност... навярно я приравняваше с Майев и Ераван.