Империя на бури

– Мен ако питаш, Ераван е роден вбесен. – Само Ансел, която веднъж се бе изсмяла в лицето на смъртта, прескачайки клисура, и бе убедила Елин да допусне почти фаталната грешка да я последва, би се подиграла с валгски крал. Но приятелката й добави: – Добре, ще го сторя. Не знам доколко ще е от полза, но и бездруго имам работа на север. Само дето Хисли ще е съкрушена, че отново трябва да се раздели с Касида.

Далеч не я учудваше, че Ансел бе успяла да задържи Хисли, откраднатата астерионска кобила. Но Касида... о, Касида беше точно толкова красива, колкото Елин си я спомняше – дори й се видя още по-прелестна, когато я доведоха на борда на кораба им. След като я заведе в тясната влажна конюшня, Елин я изчетка и й се извини за дългата раздяла с една ябълка.

Ансел отпи от бутилката.

– Искам да знаеш, че разбрах, когато те изпратиха в Ендовиер. Още се борех за трона; със съюзниците ми лордове воювахме срещу войската на лорд Лок, но... Дори в Пустошта разбрахме.

Елин продължи да чопли масата, съзнавайки, че останалите също слушат.

– Не беше забавно.

Ансел кимна.

– След като убих Лок, трябваше да остана, за да защитавам трона си, да оправя живота на народа си. Ала знаех, че ако някой може да оцелее в Ендовиер, то това си ти. Потеглих натам миналото лято. Бях стигнала планината Рун, когато получих вест, че вече не си в солните мини. Че... – Тя надникна към Дориан, който я гледаше с каменно изражение от другия край на масата. – Че той те е отвел в столицата. Но не можех да отида в Рифтхолд. Бях твърде далеч, а и вече бях отсъствала препалено дълго от кралството си. Затова се върнах. Прибрах се у дома.

– Опитала си да ме измъкнеш? – процеди Елин през стегнато гърло.

Огънят обагряше косата на Ансел в рубинено и златисто.

– Нито час не минаваше, без да се замисля за онова, което извърших в пустинята. Как ти изстреля онази стрела след двайсет и една минути. Даде ми двайсет, каза, че ще стреляш дори да не съм напуснала обсега ти. Броях минутите; наясно бях колко са. Подари ми цяла отгоре.

Лизандра се протегна и побутна с муцуна ръката на Ансел. Тя я почеса лениво.

– Ти ми беше огледало. Допълнителната минута беше колкото за теб, толкова и за мен. – Елин отново чукна бутилката си в тази на Ансел. – Благодаря ти.

– Не бързай да ми благодариш – отвърна Ансел просто. Елин изпъна гръб. Другите около масата спряха да се хранят и оставиха приборите си в недоядената яхния.

– Не Ераван е опожарил крайбрежието – обяви Ансел с проблясващи на светлината от фенера червеникавокафяви очи. – Подложихме на разпит кралицата на Мелисанде и лейтенантите й, но... заповедта не е дошла от Морат.

Ниското ръмжене на Едион й подсказа, че всички знаеха отговора, преди тя да е продължила.

– Докладваха ни, че видели елфически войници да стрелят от корабите си.

– Майев – промълви Гавриел. – Но не е в нейния стил да опожарява.