Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Когато господин Брагадино видя, че графът се учуди на тази веселост, той му каза:
— Казанова е мой син и ви давам думата си, че ако вашата дъщеря е в ръцете му, то тя се намира в сигурни ръце, макар той да не изглежда тъкмо човекът, на когото могат да се поверяват млади момичета.
Удивлението, изненадата и смущението на бащата и на сина бяха просто за рисуване. Добрият и нежен баща ме помоли със сълзи на очи за извинение, оправдавайки се с евентуалното ми поведение, ако съм на неговото място. Вместо отговор, аз го прегърнах няколко пъти. Доносчикът, който ме бе познал, беше един сводник, когото известно време преди това бях набил, защото ме беше измамил. Ако се бях забавил за миг да завладея нещастната графиня, тя не би му избягала и той би я напълно съсипал, като би я завел в някое лошо място.
Нашият разговор доведе до заключението, че графът не поиска да потърсим помощта на съвета на десетте, преди да се разкрие къде е Стефани.
— От шест месеца, господин графе — казах му аз, — не поддържам вече връзки с него, но обещавам ви да го убия на дуел, щом се появи.
— Вие ще го убиете, само тогава — каза със студено изражение младият граф, — когато той убие мен.
— Господа — извика господин Де Брагадино, — аз ви уверявам, че никой от вас двамата няма да се дуелира със Стефани, защото той е мъртъв.
— Мъртъв? — запита графът.
— Тази дума не трябва да разбирате буквално — каза предпазливия Барбаро, — но съвсем сигурно нещастникът е мъртъв за честта.
След тази истинска драматична сцена, която ми подсказа, че краят на драмата наближаваше, аз се отправих към моята обожаема графиня, като сменях на три пъти гондолата, една необходима предпазливост, за да заблудя шпионите.
Дадох на любопитната графиня, която беше нетърпелива да ме види, точен доклад за всичко. Тя заплака от радост, когато й съобщих казаното от нейния баща и копнежа му да я прегърне. Но когато я уверих, че никой не знае, че Стефани е бил в нейната стая, тя се хвърли на земята, за да благодари на Бога.
След това й повторих думите, които брат й беше казал с такова хладнокръвно изражение: „Вие ще го убиете само тогава, когато той убие мен.“ Сега тя ме прегърна, нарече ме неин ангел пазител, неин спасител и обля лицето ми със сълзи. Обещах й да доведа най-късно в по-други ден нейния любим брат, след това се нахранихме и за Стефани или за отмъщение не стана дума. След тази превъзходна вечеря се отдадохме в продължение на цели два часа напълно на любовта.
Напуснах я към полунощ с обещанието, че ще ме види отново много рано сутринта. Не прекарах нощта при нея, за да може хазайката с чиста съвест да се закълне, ако стане нужда, че не съм прекарал нито една нощ там. Между другото това беше добра идея, тъй като при завръщането си в къщи намерих още будни тримата си стари приятели, които ме очакваха с нетърпение, за да ми съобщят изненадваща новина, която господин Де Брагадино научил в сената.
— Стефани — каза Де Брагадино, — е мъртъв, както нашият ангел Паралис ни беше разкрил. Той е мъртъв за света, тъй като е станал капуцин. Знаем, че това е боже наказание. Да се преклоним пред Създателя на всички неща и пред небесните сили, които ни удостояват да знаем това, което никой не знае.
— Сега обаче делото трябва да бъде изведено докрай и добрият баща да бъде утешен. Ние трябва да попитаме Паралис къде е това момиче, вероятно тя не е при Стефани, тъй като не е прокълната да стане капуцинка.
— Няма нужда да искам съвет от моя ангел, мили татко, за да го чуя, трябваше да пазя досега в тайна мястото, където се намира младата графиня.
След това им разказах цялата история, с изключение на това, което не биваше да знаят, тъй като в главите на тези трима отлични мъже, които сами бяха задължени с големи лихви на любовта, в този случай греховната любов беше нещо отвратително. Господата Дандоло и Барбаро бяха много изненадани, когато научиха, че младата дама от четиринадесет дни се намира под моя закрила, но господин Де Брагадино ми каза, че няма нищо чудно в това, тъй като то се съдържа в кабалистичната система и освен това му било известно.
— Само че — добави той, — трябва да се пази в тайна от графа, докато бъдем уверени, че той й е простил и че ще я заведе в родния й град, или другаде, където тя пожелае.
— Трябва да й прости — допълних аз, — тъй като чудесното момиче никога не би напускало Ч., ако прелъстителят не беше й дал писмено обещание за женитба. То е отишло пеш до търговския кораб, от който слезе в момента, когато аз излизах пред Римската врата. Някакво внушение ме накара да я заговоря и да я поканя да ме последва. Самата тя се подчини като по внушение и аз я отведох на недостъпно за любопитството място, под закрилата на една благочестива жена.