Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Както вече казах, Доротея — тихо каза Тави, — аз нямам време. Имам нужда от сър Ерен.
— Д-да — отговори тя. — Разбира се.
Тя положи длан на челото на Ерен, надвеси се над него и прошепна:
— Събуди се.
Ерен веднага примигна.
— Ъ… Хм…
Очите му се отвориха широко.
— А! — възкликна той. Няколко пъти си пое дълбоко дъх. — О, честна дума, така е много по-добре. Слава на великите фурии, че…
Той се обърна, за да благодари на лечителя, но видя Върховна лейди Антилус и изпищя. Ръцете му зашариха по голото тяло, явно в търсене на нож, пръскайки кръв навсякъде.
— Ерен — извика му Тави. — Ерен!
Младият мъж замря. Той премести поглед от лейди Антилус към Дуриас, а после и към Тави. Очите му се разширяваха все повече при всяко местене.
— О. Така значи. Виждам, че нещо се е случило, докато съм лежал тук.
— Да — отговори Тави. — И отново имаш онова изражение.
— Не мога да направя нищо по въпроса — каза Ерен. — Ще отидеш да закусиш, нали, независимо кой стои на пътя ти?
— Така е — отговори Тави.
Ерен въздъхна.
— Разказвай.
Тави му каза плана си.
— Това е нереално — заяви Ерен.
— Но може да се получи.
— Този път до теб няма да има никой, който да те измъкне — отбеляза Ерен.
Тави се ухили.
— Ти с мен ли си?
— Планът е безумен — отговори Ерен. — И ти си безумен — той огледа вътрешността на палатката. — Ще ми трябват панталони.
Глава 51
Тави яздеше към развалините на най-добрия кон, който можеше да предостави Свободния алерански легион, а Ерен яздеше до него.
Въпреки че по-голяма част от телата бяха прибрани, немалко трябваше да бъдат пожертвани в разгара на битката и сгъстяващия се мрак, така че някои останки така и си бяха останали, където са паднали.
В резултат на това тъмнината беше изпълнена с шум на крила и дрезгавите крясъци на вездесъщите врани, хранещи се с падналите.
Носещият факла Ерен промърмори:
— Надявам се Насаг да знае какво говори, когато каза коя стена защитава Първи алерански. В противен случай най-вероятно ще бъдем свалени от някой нервен стрелец.
— Кървави врани — отговори Тави, докато минаваха покрай разрушената ограда. — Погледни този безпорядък. Да не са се опитвали да задържат нападателите с дървена ограда?
— Това се случва постоянно — продължи Ерен. — Особено когато легионите търпят поражение. Нервни стрелци стоят на пост. Уморени са. Полузаспали. Чуват нещо. Тряс, пляс. И кръвта ти вече изтича, когато крещят „Кой идва?“.
— Виж всички тези шлемове — каза Тави. — Пробити са отгоре. Древните римски писания, които намерихме в Апия, споменават оръжие, което може да направи това — наричали са го сърп.
— А дали древните римляни някога са били прострелвани в тъмното по погрешка? — попита Ерен. — Защото не бих искал лично аз в качеството си на представител на курсорите да приключа по подобен начин.
Даденият назаем кон на Тави заобиколи могилата, на която пируваха враните. Птиците огласиха нощта с крясъци и Тави леко се усмихна.
— Ти не от това се притесняваш.
— Не ли? — попита Ерен.
— Аз съм по-притеснен от инициативния млад каним, който не споделя мнението на Варг и Насаг, и който може да вкара няколко болта от балистата в гърбовете ни.
Ерен със съмнение погледна Тави.
— Звучи ободряващо. Радвам се, че нося факла: теб, ако не друго, ще свалят първи.
— Правилно разсъждаваш — отговори Тави.
Той спря коня на петнадесет фута от стената и вдигна ръка в знак на поздрав.
— Ей, на стената!
— Не се приближавайте! — отзоваха се от стената. — В противен случай ще стреляме!
Тави подозрително се взря в тъмнината.
— Шулц? Ти ли си?
Последва неловко мълчание.
— Капитане? Капитан Сципио?
— Точно така — отвърна Тави. — С мен е сър Ерен. Днес е малко студено. Мога ли да разчитам на чаша горещ чай?
— Приближете по-близо — заповяда Шулц. — До основата на стената. Искам да видя лицето ви.
Тави и Ерен се подчиниха и успяха да видят бледо лице, покрито с легионерски шлем. Тави веднага позна младия центурион.
— Капитане! — извика Шулц.