Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Тиамак протегна ръка. Изпитваше огромна привързаност към управителя на архивите — такава беше изпитвал единствено към доктор Моргенес.

— Не — отвърна тихо той, — нека аз да чета. Нека не измъчваме повече бедното ти око тази нощ.

Странгиард измърмори нещо и му подаде ръкописа.

— Тъкмо този откъс за Словото на сътворението не ми излиза от главата — продължи Тиамак. — Възможно ли е всички тези мечове да са били направени с едно и също могъщо Слово?

— Защо мислиш така? — попита Странгиард. Лицето му беше съсредоточено. — Книгата на Нисес, поне както е цитирана от Моргенес, не твърди подобно нещо. Всеки меч пристигнал от различно място, а един е бил изкован от простосмъртни.

— Трябва да има нещо, което да ги свързва — отвърна Тиамак, — а не се сещам за нищо друго. В противен случай защо притежаването на всички тях би ни осигурило подобна мощ? — Той зарови из пергаментите. — При изковаването им са използвани могъщи магии. Тъкмо те би трябвало да ни осигурят превъзходството над Краля на бурите!

Докато говореше, отвън се надигна песента на нискиец — пронизваше печалния вой на вятъра. Мелодията запулсира с необуздана сила, непонятна и дори по-тревожна от далечния тътен на гръмотевиците.

— Само да имаше някой, който да знае за изковаването на мечовете — промълви безпомощно Тиамак: очите му се взираха в педантичния почерк на Моргенес, без изобщо да виждат думите. Нискийската мелодия се извиси още по-силно, затрептя и заглъхна в сърцераздирателна покруса. — Само да можехме да поговорим с дуорите, които са направили Минияр, но Еолаир твърди, че те били далеч на север, на много левги оттатък Хейхолт. А набанските ковачи, изковали Трън, от векове са мъртви. — Той се намръщи. — Толкова много въпроси и все още толкова малко отговори. Това е изтощително, Странгиард. Имам чувството, че всяка крачка към изясняването ни коства две крачки назад към още по-голямо объркване.

Архиварят не каза нито дума, докато Тиамак търсеше сред изпоцапаните от многократно разгръщане страници описанието на изковаването на Печал от Инелуки в леярните под Асу'а.

— Ето го — каза накрая той. — Почвам да чета.

— Един момент — спря го Странгиард. — Може би отговорът на едното е отговор и на двете.

Тиамак го погледна.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти каза, че може би умишлено сме държани в неведение — че Кралят на бурите е вдигнал Елиас и Джосуа един срещу друг, докато всъщност преследва някаква своя съвсем различна цел.

— Да?

— Може би това не е просто някаква подмолна цел, която иска да прикрие. Може би той също иска да потули тайните на Трите меча.

На Тиамак като че ли нещо му проблесна.

— Но ако цялото съперничество между Джосуа и Върховния крал е само за да ни бъде попречено да разберем как да използваме мечовете, това би могло да означава, че отговорът е съвсем прост — нещо, което бихме могли да разберем много бързо, ако вниманието ни не беше насочено другаде.

— Точно така! — Увлечен в търсенето на отговорите, Странгиард беше изгубил обичайната си сдържаност. — Точно така. Или е нещо толкова елементарно, че не бихме го пропуснали, ако не бяхме заслепени от непрекъснато възникващите неотложни проблеми, или има някой или някакво място от изключително значение, които са недостижими за нас, докато продължава тази война между двамата братя.